Кика замина за Джингиландия

Белослава Костадинова, 10 години

Имаше едно момиченце, което се казваше  КИКИРАНА, но всички я наричаха Кика. Казваше се така,защото родителите й я бяха кръстили така, но така и не й обясниха защо, защото винаги бяха заети. Бяха много заети да ходят на работа, да се карат, да спят и най-вече да гледат телевизия. Така  че,  единственото време, в което Кика говореше с тях беше, когато я водеха на училище. И така нямаше време за разговори и тя не знаеше защо има това безумно име, което много много мразеше.

Кика трудно заспиваше, защото шумът от телевизорът се чуваше из цялата къща и й пречеше. И докато една вечер се въртеше и се чудеше как да заспи….изведнъж се появи Джинги. Джинги беше малко сладко човече от планетата Джингиландия.  Той беше голям колкото пръста на кутрето на крака и имаше два крака, три ръце, квадратна глава и разбира се прическа от цели три розови косъма. Джинги обикаляше по домовете на децата, които се чувстваха самотни и ги приспиваше като има разказваше небивали истории от своята планета. А когато му станеше тъжно за родния дом се качваше на космическия си кораб и се прибираше при майка си. После пък му ставаше тъжно за децата и се връщаше при тях.

Джинги имаше едно вълшебно кълбо, което му показваш кои деца са най- тъжни и самотни и отиваше при тях. Освен това децата трябваше да вярват и във вълшебства и да обичат да четат приказки. Джинги се страхуваше да отиде при деца, които не мечтаеха и не вярваха в чудеса, т.к. те можеше да не могат да го видят и без да искат да го настъпят и наранят.

Та една вечер той погледна във вълшебното кълбо и видя Кика, която лежеше в леглото, оградена от плюшени играчки и не можеше да заспи и се въртеше ли въртеше и реши да отиде при нея. Кика много се зарадва на гостенина и си говориха дълго време за планетата Джингиландия. Кика много обичаше да пътува,ама както можете да се досетите рядко й се случваше, т.к. родителите й бяха много заети. На другата сутрин Кика му направи нови дрехи, които му подари вечерта. И така станаха приятели.

Кика не чакаше втора покана и бързо събра малко дрехи и играчки. Джинги я смали, качиха се на кораба и отлетяха.

Колко различно изглеждаше всичко в страната на Джинги, защото хората бяха щастливи и всичко беше в розово. Жителите на Джингиландия не бързаха, не се ядосваха и не се караха по между си. Непрекъснато усмихнати децата тичаха на воля по поляните и скачаха в розовите реки. Училището беше само 3 месеца в годината, а през останалото време децата бяха с родителите си, които не бяха заети, т.к. не ходеха на работа и не гледаха телевизия. Хората се придвиждаха на розови облаци и т.к. небето е безкрайно, нямаше задръствания. И нямаше забранени неща, можеше да ядеш колкото си искаш сладолед или шоколад.

След първия ден, Кика се отказа да се тъпче с шоколад и сладолед, защото много я заболя коремчето, но не се отказа да си похапва по-малко. Майката на Джинги беше прекрасна- непрекъснато измисляше забавления. Ходиха на поход в голямата розова планина, на плаж в топлото розово море и на театър на розовата сцена. И след всички прекрасни приключения, Кика заспиваше още щом докоснеше възглавницата и Джинги вече не й трябваше, за да си говорят и да я преспива. Това беше най-прекрасното пътуване, което някога й се беше случвало.

Един ден Джинги каза, че трябва да се прибират. Кика се почувства много тъжна, т.к. в Джингиландия много й харесваше. Искаше й се да ходи и на училище, но по времето, в което дойдоха с Джинги беше ваканция и нямаше как. Кика събра багажа си, сбогува се с новите си приятели и се качи в космическия кораб на Джинги. И полетяха……

Когато се прибра в къщи, разбра, че времето на планетата Джингиландия лети много по-бързо отколкото в къщи. Беше я нямало само няколко часа и скоро щеше да е светло. Кика веднага заспа щастливо и спа до обяд. Всички спомени бяха толкова вълнуващи, че й се искаше да ги изживее отново и отново. Нямаше търпение да стане вечерта и Джинги пак да дойде и да му каже своята идея.

– Джинги, искам да бъде като теб!

– Като мен? Да имаш три косъма на главата ли?

– Не, Джинги, искам да съм мъничка и да ходя при децата, които не могат да заспиват и да ги преспивам. И понякога да ходя в Джингиландия. Какво ще кажеш?

 – Ами трудна задача. Ти си голяма и си човек, как ще влизаш в стаите на децата?

– Трябва да има начин. Не искам да се отказвам толкова лесно от мечтата си.

– Нека да помисля.

След няколко дни, Джинги предложи на Кика да отидат при Розовата фея в Джингиландия, която сигурно ще им помогне. Качиха се в кораба на Джинги и полетяха към Джингиландия и направо при Розовата фея.

– Прекрасна Кика, ако искаш да помагаш на децата да заспиват трябва да учиш в нашите прекрасни розови училища. Като завършиш, ще ти дадем вълшебна топка и кораб като на Джинги и ще обикаляш по света и ще ходиш при децата. Съгласна ли си?

Разбира се, че беше съгласна. Какво по хубаво от това да живее в тази прекрасна розова страна. Кика веднага се записа в розовото училище и беше най-старателната ученичка. Като завърши получи вълшебна топка и космически и кораб и започна да пътува….. и да приспива децата, които също като нея не можеха да заспиват, т.к. родителите им бяха много заети.