Морска приказка

Мария – Магдалена Стоянова, 12г. ,

Дойде лято. Всички тръгнаха към плажа. Вълните идваха и си отиваха, а хората – за тях беше морска приказка. Синият бриз така галеше косите ми, че ми искаше да остана на брега завинаги. Заслушах се в гласа на морето и някак неусетно, то започна да ми разказва приказка.

Беше септември. Плажът ми малко по малко започна да опустява. Нямаше го детския смях, нямаше ги пясъчните замъци, защото вълните ги бяха погълнали. Нямаше я тълпата, която всеки ден си правеше снимки на красивите ми скали.  Единствено едно малко момче тъгуваше за мен. Липсваше му солената ми вода, лепкавият пясък, слънчевото утро и дори кресливите чайки. То всеки ден идваше, за да си припомня всичко, което бавно се топеше с последните силни слънчеви лъчи. Но дойде време за училище и момчето се върна в клас. Там разказваше своите летни приключения на приятелите си. Разказваше за мен – морето, което обича. Но никой не го слушаше. Рисуваше морски изгреви и залези, но нямаше кой да ги оцени.

Един ден момчето се измъкна от училище и се върна на плажа, за да си поговорим. Влезе да плува, за да погали копринената пяна още веднъж и някак неусетно тръгна все по – навътре и по – навътре… Преди да изчезне съвсем, един делфин го подхвана през краката и го избута на плиткото. Спаси момчето от мен. Двамата се запознаха и се сприятелиха. Всеки ден се срещаха на скалите и се радваха на времето, което прекарваха заедно. Имаха си свой език. Но времето ставаше все по – студено и на момчето му беше все по – трудно да идва всеки ден. В края на месеца те се сбогуваха и си обещаха да се видят щом зимата отмине.

Дните се занизаха трудно за детето. То нямаше на кого да сподели за делфина, защото щяха да му се присмиват и да го подиграват. Зачака и заброи дните до следваща среща . В началото на пролетта, с първите лъчи на слънцето, момчето отново бе на брега ми. С поглед вперен в синята шир, то търсеше своя приятел, който незнайно защо го нямаше. Така минаха много дни. Момчето не пропусна нито една среща, но делфинът така й не се появи. Може би беше отплавал?  Може би беше заловен в някоя рибарска мрежа? Може би беше станал жертва на човека? Но момчето не се отказа да обича морето заради това.

Момчето порасна, превърна се в мъж. Мъж с кауза. Той работеше неуморно върху опазването на Черно море и на всички живи същества в него. Стана добър човек и хората сега слушаха всичко, което казваше. В крайна сметка, историята с делфина се оказа началото на неговата приказка. Добра приказка, красива приказка, благородна приказка.