ОТ: НАНА ЦОНКОВА

Сега ще ви разкажа моята история и как точно станах мажоретка. Дори другите деца от детската градина да не ме харесваха, музиката ме крепеше. Още от ранна възраст аз си играех и си въртях някакви дървени пръчици. Любимото ми хоби беше да танцувам. Години наред исках да стана мажоретка, но не намирах смелост да отида и да се запиша.

Чак, когато станах на десет години събрах кураж и реших най-сетне да се запиша. Бях малко срамежлива, но и щастлива от факта, че съм взела решение да превърна моята детска мечта в реалност. Отидох малко преди посочения час за записване. Бях много нервна, понеже не знаех как ще реагира ръководителката на отбора на по-големите мажоретки. Настъпи часът на записването. Не дойдоха много деца.

След записването ни показаха уредите, с които ще работим – батон и помпони. Учудиха се като ме видяха да правя някои неща при положение, че още не ги бяха показали на всички деца, които са записани. Още от първия ден усетих, че това е моето нещо.

Казваха, че много бързо схващам нещата, които ни показваха. Така постепенно с много упоритост и мъничко инат ме преместиха в основният състав на мажоретките. Като разбрах тази новина бях много щастлива. Даже още първата година, след като се записах, ходихме на състезание.

Втората година нашето мажоретно семейство стана още по-голямо. Участвахме в две състезания и завоювахме много отличия. Това бяха най-хубавите неща, които ми се бяха случвали досега. И така, вече цели три години танцувам с един уникален отбор, който е и моето второ семейство! С тази моя история искам да Ви накарам да се престрашите и Вие да направите първата крачка към изпълнението на вашите мечти. По-добре човек да пристъпи в непознатото, отколкото да се откаже от нещо, което е искал да направи.