ОТ: НАНА ЦОНКОВА

,,Не можеш да седиш в твоя ъгъл на гората, чакайки другите  да дойдат при теб. Понякога трябва ти да ходиш при тях.“- това са думите на главния герой от романа на Алън Александър Милн. Питате се кой е този роман, е това е познатият на всички малки и големи – ,,Мечо Пух“.

Самият Мечо Пух ни учи на толкова много за това какво всъщност означава приятелството и в какво се изразява това приятелство. И на това, че дори и в най-трудните и мрачни дни, истинският приятел винаги ще бъде до нас, ще те чака на ъгъла. Границата между приятелството и любовта е твърде малка, за да се забележи на пръв поглед, нужна е само една крачка. Нужен е един месец, за да обикнеш човек, една година, за да спечелиш доверието му, но и един живот не стига, за да го забравиш, ако нишката се е скъсала безвъзвратно. Само времето е способно да разбере колко велика е любовта.

Едно истинско приятелство се създава много лесно, но понякога ти сам трябва да направиш първата стъпка за създаването му. Дори и да му се вижда на човек страшно да направи първата крачка, дори и да се страхува да скочи в някое ново приключение, той трябва да опита. Ако ли не опита, то той е загубил. Сами си измисляме правилата, според които трябва да се държат хората около нас. А щом някой ги наруши, отвръщаме му с презрение. Но да презираш хората за това, че не се съобразяват с измислените от теб правила, е просто абсурдно. Това не е приятелство, което някой въобще желае.

Макар човек да не иска да е сам, той не трябва да се забърква в такива ,,истински“ приятелства, защото хора, които презират не са верни приятели. Те няма да те чакат на ъгъла, няма да са до теб в трудните моменти, за които искаш да споделиш на някого.  За наше голямо съжаление живеем във време, в което това да помагаш на ближния и да изпитваш чувство на състрадание са рядко срещани явления. Нека погледнем света извън нас! Нека предложим помощта си на хората, които видимо се затрудняват! Нека бъдем себе си и отстояваме нашето мнение! Все пак всеки човек е уникален сам по себе си и не е нужно да се променя, ала ако не защитава своето собствено мислене и начин на живот, то той се признава за победен.

Приятелите се печелят не с думи, а с дела и постъпки. И човечността не се среща често у хората. Тя е като скъпоценен камък, обаче – намериш ли го – ставаш несъизмеримо богат. Сред милионите призрачни силуети, бродещи по сивите улици на сивия град, тя излъчва незаменимите нюанси на доброта, милосърдие и истинска справедливост.С тези нюанси всички хора се чувстват щастливи и животът им има смисъл. А какво ли е да си истински щаслив, да си позитивен, да си един Мечо Пух, но в истинският живот? 

Щастлив е онзи човек, вътре в когото е целият свят – нему не може да му липсва нещо. Да си като мечето, да имаш безброй приятели, които те ценят и са ти верни, то това е едно вълшебно нещо – ПРИЯТЕЛСТВОТО. Човешкият оптимизъм се опира на човешките добродетели . Затова човекът има нужда от своята човечност . Той трябва да оцелее в този загърбил естествените човешки ценности егоистичен свят . И ще оцелее само ако е съхранил в себе си достатъчно човечност – достатъчно за себе си , за да може да дари с нея и хората около себе си . А те от своя страна – хората около тях. Така – раздавайки човечност , ние ставаме по – добри и правим и хората около себе си добри.

Какво е добротата?  Човек показва добрина, когато го е грижа за другите. Какво ще ти коства да подадеш ръка на човек в нужда? Нищо, съвсем нищичко не коства, само малко човечност и съчувствие. Да подадеш ръка е да покажеш добротата, която е скрита някъде в теб. Тази протегната ръка няма да ти коства пари, здраве или каквото и да било. Добротата е същността на живота. Добротата е начинът, по който един себеуважаващ се човек се отнася към околните. Добротата е ключ, който отваря врати и изгражда приятелства. Тя смекчава сърцата и създава отношения, които могат да продължат за цял живот.

Съчувствието не е просто придобит навик или част от емоциите. Когато съм чувствителна, изявявам единствено моите чувства – когато съм съчувствителна, изявявам чувствата на другия до мен. В днешно ,а и в което и да е време, е напълно невъзможно само съчувствието или само добротворството. От която и страна да се погледне те просто взаимно се допълват и зависят едно от друго. Няма нищо лошо в това да покажеш добрината и да покажеш малко от съчувствието, скрити в теб. Вероятно искаш да си сигурен, че другите желаят да ги видят, да ги почувстват. Не се притеснявай колко души ще го забележат, но трябва да бъдеш на сто процента сигурен, че всички ще го оценят. Не трябва да сме егоисти! Важното е да сме добри!

Защото не красотата и парите, а добротата у хората ще спаси света! А съчувствието, то е част от хората, макар някой да са забравили за нея. Едни от нещата, които биха могли да спасят света,са съчувствието и добротворството. Да се поставиш на мястото на другия също би помогнало. Искам да отправя едно малко, но според мен важно послание: ,,Споделете своя ъгъл с останалите „горски обитатели“. По – добре едно пълно сърце, отколкото празно пространство. Може би там Ви чака Вашият Мечо Пух. . .“ Кой знае?