СТРАННА СЛУЧКА НА ДЕТСКАТА ПЛОЩАДКА

ОТ: Добромир Желязков, 4 клас ОУ „Иван Вазов“, Силистра

Ани и Боби се прибрали от летен лагер. Те не били виждали отдавна своите приятели.

– Мамо, тате може ли да излезем да играем на площадката пред блока със София и брат и Тони? – попитали те.

– Да, разбира се, но си вземете телефоните, за да имаме връзка с вас – отговорили родителите.

Децата излезли да играят. На площадката имало две зелени люлки, катерушка, една червена пързалка, пясъчник и спортно игрище. Ани се качила на една люлка, София се спуснала по пързалката, а Боби и Тони играели футбол. Както се забавлявали, изведнъж зад един храст се чул странен шум. Децата отишли да видят какво се случва. С голяма изненада видели един дракон.

– Кой си ти и какво правиш тук? – попитали те.

– Аз съм един самотен дракон и си търся нови приятели. Казвам се Джордж – отговорил драконът.

– А как попадна тук? – полюбопитствали те.

–  Аз не уважавах приятелите си на моята планета. Бях голям егоист и никога не ги изслушвах. Останах съвсем сам. Затова реших да напусна планетата си- казал драконът.

– Искаш ли да бъдем твои приятели? – попитали децата.

– Разбира се – зарадвал се Джордж.

След като разговаряли надълго и нашироко с него децата разбрали, че драконът е добър и че много съжалява за грешките , които е допуснал на своята планета.

– Мили приятели, искате ли да направим една разходка до небето чак до пухкавите облаци? – попитал Джордж.

– Разбира се, но как ще стане? – поинтересували се децата.

– Много лесно. Аз ще ви кача на гърба си, ще разперя криле и ще полетим високо в синьото небе. Ще видим много чудно красиви места – казал той.

Речено сторено. Драконът Джордж качил своите нови приятели на гърба си и полетели високо, високо чак над облаците. Неусетно времето литнало и децата трябвало да се приберат.

– Мили Джордж, беше един страхотен и необикновен ден за нас. Много ти благодарим. Ти си един добър приятел и никога няма да те забравим – рекли децата.

– И аз ви благодаря, че бяхте с мен. Днес аз намерих нови приятели и осъзнах какво съм загубил с поведението си на моята планета. Време е вече  да се прибирам у дома и да поправя нещата – казал Джордж.

– Сбогом! – изрекли децата.

– Сбогом! – отговорил той.

От този ден нататък децата никога повече не го видели. Всеки път, когато отивали да играят на площадката, гледали с тъга и с широко отворени очи към небето с надежда да видят Джордж отново.

Кой знае? Може би той отново ще дойде или всичко е било един вълшебен сън…