КОНЯТ И МРАВКАТА

ОТ: Михаела Попова

Имало едно време един кон. Той бил много лош, защото имал стопани, които го претоварвали с работа. И когато остарял го изхвърлили навън. Вървял лошият кон и срещнал една мравка.
– Ще те смачкам – казал конят.
– Моля те, недей – примолила се мравчицата, но той замахнал с копито и за малко да я смачка.

Хукнала мравката да бяга. Бягала, бягала, а конят след нея. Дълго се гонили, докато най-после мравката не стигнала до едно дърво. Пропълзяла по кората му и се скрила в една дупчица.
Конят казал на дървото:

– Дай ми мравката!
– Защо да ти я дам? – попитало дървото.
– За да я смачкам!
– Няма да ти я дам!
– Дай ми, иначе ще те отсека! – заплашил конят.
Изсмяло се дървото и дори не му отговорило. Къде се е чуло и видяло кон да сече дърво.
– Дай ми, защото ще те отсека! – повторил конят.
– Как ще ме отсечеш, коньо, ти нямаш брадва, нямаш ръце, с които да я държиш – присмяло се дървото.

Ядосал се конят. Обърнал се и ритнал дървото. На него нищо не му станало и се разсмяло. Конят се ядосал още повече. Засилил се и ритнал с всички сили. На дървото нищо му нямало, но в копитото на коня се забила треска.  Изцвилил конят и легнал в корените. Опитвал се да захапе треската със зъби и да я извади, но нищо не ставало. Не можел да се справи, а много го боляло. Тогава мравката се показала от дупчицата  и рекла:

– Искаш ли да ти помогна?
– Ще можеш ли? Я каква си малка, а аз колко голям и пак не мога да се справя! 
– Дай да опитам, а ако успея няма да ме гониш и да искаш да ме смачкаш – предложила мравката.
– Добре. Само ме отърви от тази треска.
Мравката се приближила, полазила копитото, захапала треската и я измъкнала.

Конят разбрал, че мравката е добра и му е помогнала, въпреки че той я гонел и искал да смачка и си казал, че не всички са лоши като хората, които го изхвърлили на улицата. Благодарил на мравката и от тогава двамата станали добри приятели. Често се срещали при дървото и си говорили на кой какво се е случило през деня.