ЛЕЧИТЕЛКАТА

ОТ: Касандра Недялкова

Имало някога в далечни и непознати земи млада девойка с необикновена дарба.  Можела да лекува, дори и умиращи хора. Тя не била лечител, нито учен, а най-обикновено момиче. Въпреки природните сили и умения, които притежавала девойката не желаела да ги използва. Искала да бъде обикновено момиче и да живее живота си като своите връстници.

Сега ще ви разкажа историята на Джулия – девойката –лечител по природа.   

Джулия се е родила в обикновено семейство. Майка и е била лекар, а баща и-продавал плодове и зеленчуци. Семейството живеело в малка къща, близо до селото, в което работели. Къщата им била скромна, състояла се от три стаи и малка градинка с цветя. Имали си и един бял кон. Семейството не било заможно. Родителите и били от скромно потекло. Когато им се родила дъщеричка, те я нарекли Джулия. Те били безкрайно щастливи, че си имат дъщеричка. Името и дала баба и –Лара, по майчина линия. Майката на Джулия се казвала Емили, а баща и-Джордж. Семейството живеело щастливо. Лекарката и продавачът се радвали на дъщеричката си и я гледали как с всеки изминал ден пораства и се променя. Месеците се нижели, един след друг. Джулия проговорила, направила първите си стъпки и всички покрай нея били много щастливи. Очите на момиченцето имали цвета на небето, никой в селото нямал такива светли, небесно-сини очи като нейните, но и никой от родителите и нямал такива очи. Бабата на Джулия-Лора смятала, че очите на внучка и са наследени от някой от роднините на нейния баща-Джордж, които тя не познавала. Той никога не говорел за семейството си. Всички жители на селото се радвали на Джулия. Момичето им изглеждало интересно и чудновато, особено след като косата и пораснала. Цветът и бил сребристо-бял, като цвета на луната. Въпреки необичайните очи и коси на Джулия, родителите и много и се радвали,  обичали я безусловно и били готови на всичко за нея. Баба и-Лара знаела, че с това дете няма да е лесен пътят, който ще трябва да изминат, тъй като тя знаела, че Джулия е различна и необикновена. Не била като останалите деца на нейната възраст.                                            

Когато момичето пораснало, то осъзнало, че не прилича на другите, че не е като тях и , че се отличава с нещо, но все още не знаела точно с какво. Тогава баба и – Лора разбрала, че е настъпил момента да обясни на Джулия, че е различна и че има специална дарба, която ще трябва да открие в себе си и да използва само за добро. Джулия естествено не повярвала на баба си, казаното от нея и се сторило забавно и не го приела на сериозно. Родителите и също не повярвали на Лора. Смятала, че придава прекалена важност на цвета на косата и очите на Джулия, струвало им се, че детето им не е чак толкова различно от останалите деца. Колкото повече бабата да се опитвала да им докаже необикновеността на дъщеря им, те толкова повече се съмнявали в нея, смятали я за луда. Джулия, от своя страна много обичала баба си, но това не можело да я накара да и вярва. Момичето всяка сутрин помагало на майка си в домакинската работа, приготвяли заедно закуската, след което Джулия тръгвала за училище. Когато се върнела,  тя помагала на татко си в градинската работа, след това се заемала с уроците и така минавало ежедневието и, ден след ден. Понякога баба и започвала да и говори за дарбата, която притежавала. Момичето я слушало с интерес, но същевременно и с недоверие.                                               

Джулия водела спокоен и обикновен начин на живот. През свободното си време излизала с приятели, разхождали се, говорели си, обичали да се състезават с коне, правели си конни надбягвания и се забавлявали. Един ден Джулия останала сама, родителите и били на работа, баба и гостувала при приятелка, а тя била сама вкъщи и скучаела, решила да оползотвори деня си. Взела любимия си кон, на име Рафаел /на галено Рафа/ и отишла с него в долината. Джулия била много привързана към Рафа, обичала го с цялото си сърце. Конят бил снежно бял, а гривата му-сребриста като косата и. Тя решила да отиде с коня в долината, тъй като смятала, че там ще открие приятелките си, с които често се състезавали с коне. Когато пристигнали състезанията били започнали, но въпреки това Джулия успяла също да се включи в тях. Всички знаели, че тя е най-бързата в конните надбягвания и винаги печели състезанията. Този път Джулия и конят и Рафа отново спечелили състезанието. Диана и Ивайло-приятели на Джулия решили като за последно да направят още едно бързо надбягване със своите коне. Джулия и останалите им приятели, които присъствали на предходното състезание със затаен дъх наблюдавали да видят кой ще е победителят от двамата. След Джулия, Диана и Ивайло били най-добрите в конните надбягвания, но до сега никога не се били състезавали двамата. Конете им препускали със скоростта на вятъра, но точно в този момент се случил инцидент, който завинаги променил живота на Джулия.

Точно преди финала конят на Ивайло изведнъж спрял, момчето не могло да се задържи на него и буквално изхвърчало от коня си. Всичко се случило за секунди. Ивайло се претърколил няколко пъти и останал на поляната в несвяст. Диана не видяла случилото се, когато стигнала до финала чула писъците на присъстващите, тогава се обърнала назад – Ивайло, лежал на земята, с кървяща рана на главата от падането и удара в близък до него камък. Приятелите му гледали изплашено и не осъзнавали как за секунди се е случило подобно нещо с Ивайло, не можели да повярват на очите си. Всички се затичали към него, а Ивайло стоял като парализиран на земята и не помръдвал. Диана слязла от коня и мигом дотичала при него. Двете с Джулия приклекнали близо до приятеля си. Две момчета тръгнали към селото тичешком, за да потърсят помощ. Друго момче приближило коня, опитвало се да разбере какво му е станало та така изведнъж спрял, дали нещо не го е изплашило, или някой…всички били в недоумение от случилото се с Ивайло.                                                 

Джулия и Диана виждали как приятелят им умира пред очите им. От раната на главата му продължавала да тече кръв. Диана се опитвала да го свести, стискала ръката му, викала му по име, но той не отреагирвал. Джулия го гледала с изплашен поглед, виждала, че Ивайло умира, а не искала да го загуби, той бил най-добрия и приятел, повече от брат.  Ивайло бил единственият, който я приемал и обичал такава каквато е и не и задавал въпроси за косата, очите и различията и, както правели всички останали. В този момент Джулия искала само да го спаси, не можела да мисли за нищо друго. Единственото и желание било да го върне към живота.

Изведнъж Джулия сякаш забравила къде е, погълната от мисълта за спасението на живота на приятеля и, затворила очи и започнала да си припомня всички щастливи мигове, които са преживели заедно. С едната си ръка хванала неговата, а другата поставила върху главата му. Около тях се появила мъгла, която ги обгърнала като мантия. Момчето, което останало до коня се изплашило, че е загубило от поглед приятелите си, а Диана наоколо виждала само мъгла и как Джулия стои приведена над Ивайло и с едната си ръка държи раната му, а с другата е хванала дясната му ръка. Сякаш всичко продължило само миг. Джулия отворила очи, мъглата се разсеяла, а раната на главата на Ивайло била изчезнала. Нямало и следа от нея. Диана и Джак, момчето, което стояло до коня на пострадалия, дори не разбрали какво точно се е случило. Ивайло изведнъж отворил очи, приятелите му му помогнали да се изправи. Въпреки, че Джулия също не осъзнавала какво точно се е случило, тя знаела вътрешно  в себе си, че именно тя му е спасила живота и че го е излекувала, а това чувство я правело щастлива. Приятелите им попитали Ивайло как се чувства, дали е добре, при което той им казал, че се чувства като прероден, но е малко объркан, защото не си спомнял какво се е случило и дори се учудил защо всички са толкова разтревожени за него. Момчетата, отишли да търсят помощ, се върнали по-късно заедно с един лечител. Приближили се до Ивайло и останали озадачени. Момчето, което допреди малко лежало полу-мъртво на земята с кървава рана на главата, сега било изправено и видът му бил много добър, по нищо не личало, че е имало подобно падане и удар в главата. Лечителят си помислил, че децата са се пошегували, намръщил се, смъмрил ги и без дори да изслуша историята им си тръгнал. Всички се спогледали, а свидетелите на случката с мъглата разказали на двете момчета как точно се е случило чудото, спасило живота на приятеля им-Ивайло. Решили, че се е случила необичайна магия, която не разбирали. Джулия мълчала през цялото време. Децата тръгнали да се прибират и всяко от тях мислело за случилото се. Джулия също впрегнала своя кон и тръгнала към дома. Размишлявала през целия път за това чудодейно явление, което и се случи. Сега вече вярвала, че наистина притежава необикновена сила и, че може да лекува. Вече вярвала в думите на баба си – Лара.

Свечерило се, семейството и вече си било вкъщи. Джулия се прибрала и разказала на родителите си за случилото се. Баба и също била там и Джулия побързала да и се извини за това, че първоначално не повярвала в думите и. Но тя не знаела как ще контролира и овладява дарбата си. Баба и и обещала, че след като има желание ще я научи как да лекува. Изминали години, а Джулия научила много. Помагала на хората, лекувала ги, а те и се доверявали. Често и се случвало да поиска да се откаже от лечебните си сили през годините, но никога не го направила, защото осъзнавала, че това е нейната мисия и призвание в живота, а именно да използва дарбата си, посредством която да помага на хората, да ги лекува и да спасява човешки животи.