НАЧАЛОТО НА МОЯТА ПРИКАЗКА

ОТ: Траяна Калоянова

Имало едно време едно далечно кралство, където добрият крал Дил живял в чуден замък със своята кралица Ренила. Имали две деца, разкошната принцеса Сиела и храбрият принц  Дерон. Историята не познавала по-добри владетели от столетия. Кралството им процъфтявало, хората им били щастливи, а земята давала три пъти повече плод от обикновено. Стотици крале, принцове и лордове идвали за да се съветват с краля и да се дивят на чудната красота на принцесата, понякога и за да поискат ръката ѝ. Хиляди девици пък се събирали,  за да  се наслаждават на храбростта и бойните умения на принца и да се поучат от добротата на кралицата.

Всички ги обичали… освен кралския магьосник. Той ни най-малко не им мислил доброто.

Звучи ви познато, нали?! Типичната приказка за невероятното кралство, мъдрия крал, добрата кралица, храбрия принц, нежната принцеса и злия магьосник.

Ако не ви звучи много съжаля…

Ей , няма да ви се извинявам! Aко не ви харесва, просто не мe слушайте! Не съм длъжен да угаждам на всички! Докъде бях стигнал? А да, типичната приказка, нали? В моя случай обаче, точно обратното.

Не ме разбирайте погрешно, не е като да сме бедни, ние сме просто едно средностатистическо кралство. Но иначе почти всичко е противоположно на по-горното описание.

Кралят e толкова стар, че дори някога да е бил мъдър, тези които го помнят такъв, едва ли са сред живите.  Кралицата пък е олицетворение на самата злоба. Принцесата всъщност никак не е лоша, но никой не може да я нарече нежна, тя е войн не по-малко от всеки мъж в кралството. Принцът още няма шест, не е достатъчно голям, за да не се страхува от тъмното, камо ли за да прави подвизи. Кралският магьосник, майстор Хадрин, го мързи да ме научи на едно заклинание с ръце, така че едва ли прави кроежи.

Кой съм аз ли?

Аз съм на Рейвън, в случай че това име не ви звучи познато (крайно вероятно за съжаление) аз съм чиракът на гореспоменатия кралски магьосник.

Единственото което знам за живота си преди да стана негов чирак е, че когато майсторът ме е взел се е връщал от сбирка на световната комисия на магьосниците.

Той вървял десетки километри докато не видял една малка гостилница. След като се стоплил и изсушил, седнал да яде и се заговорил собствениците, мъж и жена – бедни хора с малко пари и много  гърла за хранене. Едно от тези гърла съм бил аз.

Още щом ме видял, учителят разбрал, че съм роден за магия. Започнал да разпитва за мен, мъжа, който ми се води баща. На шега му казал, че след като толкова ме харесва, щял да съм негов за двайсет жълтици. Майсторът,  неразбирайки шегата,  наистина извадил парите.Родителите ми на драго сърце ме дали, имали много деца и  не били виждали такова състояние  никога.

Учителят ми трудно се оправял с бебета, затова като малък единственото, което можело да ме успокои бил неговият проскубан гарван.

Майстор Хадрин е най-близкото до родител, което съм имал и съм безкрайно благодарен, че ме е купил в онзи дъждовен ден. Все пак, ако не го беше направил, нямаше да мога сега да ви разказвам това,  да не говорим за историята по-нататък.