НОВАТА КНИГА НА АРИЕЛ

Андреа-Лора Денева, 4.а клас, СУ „Христо Проданов“ – гр. Карлово

Задуха силен вятър. Вълните започнаха да стават все по-големи и по-големи. Корабът „Якимо-16“ се мяташе във всички посоки и се пълнеше с вода. Той караше ценен товар – сандъци с книги за една библиотека. Капитанът се опита да задържи курса, но бурята раздра платната и скърши мачтата. Екипажът се качи в единствената лодка и се отправи към брега да търси помощ. Изоставен, корабът се удари в една скала и се разцепи на две.

– Ариел, бързо! – извика Флаундър.

Малката русалка плесна с опашка и заплува към мястото, откъдето се чу гласът. Пред очите ѝ се откри невероятна гледка – във водата плаваха хиляди книги с истории за героични битки, за принцове и принцеси, за съкровища и страшни чудовища. Хрумна ѝ блестяща идея. Само хората ли ще имат библиотека? Тя отдавна искаше да направи такава и за жителите на подводния свят, но цар Тритон не даваше и дума да се издума за човешки неща.

Ариел извика малките рибки и те грижливо прибраха всяка книга в мидена черупка. После понесоха разноцветните томчета към кораловия риф.
Тук кипеше бурен живот. Рибки балони показваха новите си одежди. Златоперки отмятаха своите воали и мигаха с дълги мигли, а хелерите припадаха от любов по тях. Рибите клоуни правеха фокуси и разсмиваха мидите-бебета. Старите акули непрекъснато мърмореха и наказваха жестоко невнимателните. Това място беше най-подходящо за библиотека!

Ариел даде заповед за разтоварване. Книгите бяха подредени върху разклоненията на коралите. Някои не можеха да четат, други само разглеждаха картинки, но имаше много желаещи да получат читателска карта. Себастиян, като разбиращ от изкуство, стана библиотекар. Той беше много строг с читателите. Проверяваше дали са им чисти перките, преди да вземат книжка. Много се сърдеше, когато някой я връщаше измачкана.

Малката русалка стоеше отстрани и искрено се забавляваше. Чудесна работа свърши. Беше горда със себе си. Как ще се оправдава пред онзи с тризъбеца, не искаше и да мисли сега. Трябваше ѝ добра стратегия. Ще го погледне с нежен поглед, ще се гушне в него и той ще ѝ прости. Досега това минаваше. Ариел знаеше колко много я обича цар Тритон и никога не злоупотребяваше с това. После ѝ стана малко мъчно, защото баща ѝ не я разбираше; след това – защото бе изчела всички книжки и накрая, защото беше различна.

Тя плесна с опашка и се приближи до потъналия кораб. Светът на хората я плашеше, но и я привличаше неудържимо. Ариел погледна през люка. На масата в каютата стоеше тетрадка с кожена подвързия. Някой беше рисувал в нея. Малката русалка я взе в ръцете си и сърцето ѝ започна да бие силно. От листа я гледаше малка русалка с нейната червена коса, с нейните игриви очи, дори с цветето, което тя носеше в косите си. Тя зачете: „…принцесата от моите сънища…“

– Някой ме е сънувал? Дали не е принцът, когото аз всяка нощ сънувам?
Ръцете на Ариел трепереха. Малката русалка прегърна кожената тетрадка и заплака.
– Да, аз пея, танцувам, лудувам, мечтая за същите неща, за които пишеш. Ти ме познаваш по-добре от всички жители на подводното царство!
Ариел изплува на повърхността и погледна към звездите.
Някъде от дълбините се чу гневният глас на цар Тритон:
– Ариел, къде си?

Малката русалка бързо скри дневника:
– Пазѝ моите тайни! – усмихна се тя.