ПАКОСТНИЦИ

Калоян Хаджистойчев, ОУ „Елисавета Багряна“, гр. Сливен

Вчера баба ми оплете
Малки шарени терлички.
Обувам ги и…що да видя?
Хич не ме виждат всички!
Що за чудо е това?
Пробождат ме иглички…
Брее, какво се случва тук,
Слепи ли са всички?
Изведнъж ми полетяха
Мисли, като птички…
Мога аз сега да правя
Всякакви белички.
Не си вярвам на късмета,
Повтарям си на срички:
–Мо-га аз се–га да пра–вя
Вся–как–ви бе–лич–ки!
Тъкмо щях да си направя
С баба аз шегичка,
Но размаха тя със пръст:
–Знам, не съм самичка!
Имам си и аз едни
Шарени терлички.
Вече двамата ще бъдем
Невидими за всички.
Така излязохме на двора
Хванати за ръчички.
Хора блъскаха се в нас,
Като във стенички
И какво се случва с тях,
Не знаеха самички.
Ядосваха се един на друг,
Скараха се всички!

Возихме се във трамвай–
Не плащахме парички.
Хората настъпвахме
С нашите терлички.
И какво се случва с тях,
Не знаеха самички.
Ядосваха един на друг
Скараха се всички!

Весели вървим по пътя
С блеснали очички.
Ха-училищният двор
С големи и мънички
И затичахме се ние
Бързи, кат стрелички.
С баба вкарвахме голове
В малките вратички.
После дръпнах за косите
Две-три ученички.
Ядосаха се един на друг
Скараха се всички!

Влязохме в супермаркета.
Тук ще сме добрички.
Само малко ще си вземем
Лакомства в торбички .
Но накрая поиграхме
На блъскащи колички.
И какво се случи пак –
Скараха се всички!

Изморихме се със баба
От толкова шегички.
Влязохме във ресторант,
Взехме си лъжички.
Хапвахме от тук, от там,
Даже без панички
И изсипахме в храната
Целите солнички.
Ето, че пак за капак
Скараха се всички!

Вечер тихо се прибрахме
Кротки, кат сърнички.
Тихичко събухме ний
Вълшебните терлички
И побързахме да легнем
Да броим овцички.
Но навън градът не спеше
Караха се всички,
Хаос във града настана
С нашите шегички.
Засрамихме се със баба–
Сторихме злинички,
Но от утре ний ще станем
Много по-добрички!