ПЕТЛЕТО, КОЕТО ВИНАГИ КАЗВАШЕ САМО ИСТИНАТА

Николай Хаджистойчев, ОУ „Елисавета Багряна”, гр.Сливен

Денят беше слънчев и топъл. Всичките животни от стопанството се разхождаха из двора и се радваха на хубавото време. Само кокошката лежеше в полога и с нетърпение очакваше да се измъти и последното яйце.

– Отмести се, че ми е тясно! – каза едно сърдито гласче.
Кокошката се ослуша, но не дочу нищо повече и се настани по–удобно в топлия си полог.
– Ама, че си тромава! Отмести се, казах!

Кокошката учудено се надигна от полога и погледна под себе си. Беше се излюпило и последното пиленце, което незнайно защо беше много сърдито и недоволно. То скочи пъргаво на земята и огледа майка си от краката до гребена.
– Не стига, че си тромава, а си и проскубана. – отсече новоизлюпеното пиле.

Кокошката онемя с отворена човка, а пиленцето важно излезе на двора.
Времето минаваше, пиленцето растеше и се превърна в младо красиво петле, което много се гордееше със себе си и непрекъснато повтаряше:

– Аз съм честно петле и винаги казвам само истината.
– Ама, че сте смешни! С тези малки гребенчета и къси опашки изглеждате направо нелепо. – повтаряше той на сестрите си
– Гласът ти е отвратителен, а досадното кукуригне всяка сутрин направо ме подлудява! – ядосваше се петлето на петела.
– Ходиш важно из двора и си толкова надут, че направо ще се пръснеш. –заявяваше петлето на пуяка.
– Ядете като прасета, чак ушите ви са пълни с храна, а миризмата от калта, в която се въргаляте направо ме отвращава. – обиждаше петлето малките прасенца.
– Чудя се, кое е по–грозно – големите ти уши, или големите ти зъби? – подиграваше се петлето на магаренцето.
– Безцелното ви скачане и бутане из двора пречи на приятната ми разходка! – викаше петлето подир малките козлета.
– Глупава си и дебела. Където минеш – всичко претъпкваш. – нагрубяваше петлето кравата.
– Стар си и беззъб, ставаш само за бостанско плашило. – казваше петлето на кучето.
– Голям си подмазвач. Като видиш човека, започваш да му се търкаш в краката за залъче храна. – думаше петлето на котарака.

Горката майчица кокошката се опитваше да вразуми рожбата си, но петлето не я чуваше, то се гордееше с това, че e честно петле и винаги казва само истината.

Един ден младото петле реши, че животните в двора не заслужават присъствието му и честните му думи. Той прелетя оградата и тръгна по горската пътека в надеждата да срещне някой, който да оцени честността му. Не щеш ли, насреща му иде лисицата.

–Уха, – извика петлето,– много сте красива! Опашката Ви е великолепна!
– Благодаря! – усмихна се хитро лисицата.
– Зъбките Ви са подредени, като бисерчета, а гласчето ви е направо медено.– продължи петлето възхитено.
– Наистина ли? – запита лисицата с меденото си гласче.
– Аз съм честно петле и винаги казвам само истината.
Хитрата лисица само това и чака. Тя покани петлето на гости и оттогава никой нищо повече не чу за петлето, което винаги казваше само истината.