Суде Аптула Бехайдин, 11 г.,с. Боян Ботево

Седях си аз един ден и разглеждах албума си. На една от страниците светна надпис: „Излез навън!“. Направих го и видях космически кораб насред нашия двор. Отвори се вратата му и едно извънземно същество каза:

– Здравей , аз съм Кино. Помниш ли ме?

– Оооо, здравей, Кино! Радвам се да те видя!

– Дойдох да те взема. Нали  искаше да видиш планетата ми? – рече приятелката ми.

– Ще съм щастлива да го направим! – отвърнах ѝ аз.

Качихме се на кораба. Кино ми даде зелени дрехи:

– Облечи ги! Ти не си като нас, а на моята планета всички са в зелен цвят.

Съгласих се. За миг стигнахме до Марс. Слязохме от кораба.

– Добре дошла в нашия свят! – поздрави ме Кино.

Аз бях изненадана, защото небето беше лилаво, тревата – розова, а цветовете на домовете – различни.

Приятелката ми ме заведе в къщата си. Майка ѝ знаела, че ще отида, и приготвила вкусни ястия. Поне така ми каза.

– Добре дошла в къщата ми! Заповядай на масата!

– Какво съдържа супата? – попитах, след като седнахме да ядем.

– Вътре има печени очи и червеи, добавих също и от оранжевата вода, затова има такъв цвят – обясни ми жената.

Първо се учудих и не пожелах да ям, но после опитах и много ми хареса.

Излязохме навън. Кино ме заведе в своето училище. Децата не носеха нито чанти, нито учебници, но имаха таблети. Учебните предмети бяха само математика, извънземски език и физика. Бях впечатлена от чиновете, които летяха във въздуха.

После приятелката ми ме заведе в парка. Вместо дървета имаше огромни цветя, а вместо цветя – малки дървета. Пейките бяха доста странни. Те имаха формата на елипса и побираха цели осем извънземни.

Дойде време да се върна на моята планета. Пак се качихме на кораба и отново за миг стигнахме Земята. Сбогувахме се:

– Довиждане, Кино! Надявам се скоро да дойдеш и аз да те разведа из моята планета.

 – Сбогом, Суде! Обещавам, че пак ще се върна и  тогава ти ще ми покажеш вашата Земя!

Корабът излетя и аз влязох вкъщи. Погледнах колко е часът. Бях изненадана – колко дълго време ме нямаше, а бяха изминали само пет минути! Родният дом на Кино ми хареса, както и всички извънземни, защото те се отнасяха много добре с мен.

Това беше едно страхотно преживяване!