ПРИКАЗКА ЗА ПОЛЯНКАТА

Суде Аптула Бехайдин,11 г.,с. Боян Ботево

Край зелената горичка живеела една щастлива полянка. Тя всеки ден си играела с пеперудките, които кацали от цвят на цвят, за да събират нектар. При нея често идвали и децата.

– Полянке, хайде да играем! – подканила я Мария, която била най-близка с нея.
–  На какво да играем? Кажи ти! – рекла полянката.
–  Искаш ли на криеница?  – попитало момичето.

Детето тичало, криело се зад високите дървета, после зад гъстите храсти… Приятелката му надничала между тях и откривала къде е Мария. Двете били много радостни. Наоколо ухаело на зелена трева и цъфнали цветя. Поляната изглеждала като рай – с прекрасните горски цветя сред тревата ѝ и удивителните дървета до нея. Започнало да се стъмва и децата са се прибрали по домовете си.

На следващия ден дошли някакви мъже. Полянката ги посрещнала радостно, но непознатите изглеждали лоши и страшни. Те започнали да секат високите дървета, да тъпчат красивите цветя и да убиват горските животни. Тогава малкото райче започнало тъжно да им се моли и се разплакало:           

– Не ми сечете дърветата! Моля, не убивайте милите ми животинки!
Но лошите хора никак не чували. След като унищожили красотата на полянката, си тръгнали.

Минало  време. Децата пак отишли на своето любимо място да си играят. Но приятелката им я нямало. Чули някакъв гласец, който тихо ридаел.  Мария познала, че е на полянката, и попитала:

– Защо плачеш, приятелко?
–  Вижте какво се случи тук! Лошите хора отсякоха дърветата, убиха животните и растенията ми…

Децата също много се огорчили. Решили да ѝ помогнат. Навсякъде почистили хубаво. Засели растения, закачили хранилки за птички по клоните на дърветата. Полянката била щастлива:

– Деца, много ме зарадвахте. Благодаря ви! Не знам как да ви се отплатя… – рекла трогнато тя.
– Твоята свежа трева, ароматните ти цветя и птичите песни ще са наградата за нас – весело отвърнали децата.