ВЪЛШЕБСТВОТО НА ТАРАЛЕЖА

Мария Кабаджова, 11 г., гр. Сливен

Има различни приказки. Приказки за невероятни вълшебства и за обикновени изпитания. Предания за нечувани геройства и за недостойни постъпки. Разкази за добро и за зло. Истории за принцове и принцеси. Тази приказка обаче е нещо повече от всичко това. Тя е от онези истории, които могат да те научат на нещо важно за живота и от които сам можеш да си извадиш поука.

Имало едно време момченце на име Емо. То живеело в къщичка в гората заедно с майка си, баща си и по-малката си сестра Ани. Момиченцето много обичало брат си и винаги го търсила, за да я защити от въображаеми чудовища, зли вещици и опасни вълци. Всеки път, когато Ани викала „Бате, спаси ме!”, Емо се втурвал смело, изваждал пластмасовата си сабя, размахвал ръце и безстрашно убивал чудовището.

Така минавал ден след ден и никой дори не подозирал, че Емо също се страхува. Той не се боял от чудовища, а от това Ани да разбере, че не е толкова смел, колкото изглежда. Притеснявал се, че не знае и не може толкова, колкото му се иска. Но най-много се плашел от мисълта, че страхът ще го победи.

Един ден родителите на Емо и Ани трябвало да отидат по работа в града. Оставили децата да играят на двора и им заръчали да са внимателни, да се грижат един за друг, да не говорят с непознати. По обяд двамата се прибрали  вкъщи и тогава Емо видял, че нещо се движи под завивката на дивана. Нещото мърдало и издавало страшни звуци. Щом ги чула, Ани веднага скочила в ръцете на брат си и извикала:

– Бате, спаси ме! Вълкът е на дивана! Ще ме изяде!

Емо погледнал изплашеното лице на Ани, но самият той бил още по-уплашен. Сърцето му биело лудо, въздухът не му стигал, дланите му се изпотили, а от устата му не излизала и дума. Страхът го сковал, но той продължавал да чува гласа на сестра си. Тя го гледала с големите си очи и те ставали още по-притеснени, когато виждали страха в неговите.  

– Бате, страх ли те е? – попитала Ани

В този момент Емо събрал всичките си сили и отвърнал:

– Да, но ти не се бой! Страх ме е, защото не знам какво има под завивките. Сега ще проверя и ще го победя!

Щом Емо изрекъл тези думи, като с вълшебство страхът му спихнал като спукан балон. Той набрал смелост и тръгнал към дивана, но след две крачки усетил топлата ръка на сестра си, която здраво стискала неговата.

– Не ходи сам, бате! Нека сме заедно! Така сме по-смели! – казала Ани и тръгнала с батко си. Когато стигнали, Емо я погледнал и казал:

– Броим до 3 и вдигаме завивката! Татко казва, че когато най-много те е страх, трябва да броиш и да го направиш.

Едно, две, три и двамата махнали покривалото, а отдолу се показала сладката муцунка на едно малко таралежче. То ги гледало с изплашени очи и не мърдало от страх. Тогава Емо седнал до него и тихо казал:

– Не се бой, дребосъче! И мен ме беше страх, но разбрах, че е невъзможно да си смел, без да те е страх. Само този, който изпитва страх, може да се пребори с него и да прояви смелост! Остани с нас! Ние няма да те нараним и ще ти бъдем приятели!