Георги Христозов, 17 СУ „Дамян Груев“, гр. София

Господин Кочан живееше на ул. „Пастет“, блок 271 и живееше щастливо, докато един ден президентът Морков реши да разруши блок 271 и щеше да го направи още в петък. Всички от улица „Пастет“ разбраха и протестираха. Но президентът не се отказваше толкова лесно и отхвърляше протеста на хората от ул. „Пастет“. И така протестът продължаваше, а кметът не се отказваше.

Г-н Кочан каза:

– Трябва да направим нещо!

Г-жа Котка каза:

– Но нямаме достатачно пари да подкупим президента Морков.

Г-н Кочан каза:

– Трябва да направим някаква кампания, но каква?

Мечето Славчо предложи :

– Защо не направим кампания за правене на бисквитки и после ще ги продаваме?

– Много добра идея, Славчо, но за съжаление така няма да съберем голяма сума, възкликна г-н Кочан. Мина един ден, вече е вторник, въздъхна г-н Кочан, а още не сме събрали парите за президента. Ах, тежки времена! Тежки времена!

Трясссс! Нахлу г-жа Котка и каза:

– Чу ли?

– Ка-ка-какво да чуя?- възкликна заеквайки от стреса г-н Кочан.

– Измислихме! Вече ще правим лекции – всеки ще плаща вход, а на една лекция могат да се съберат много хора!

Мина още един ден. Г-н Кочан погледна календара си – вече беше сряда и до разрушаването оставаха още два дни. Стана от леглото, облече си дрехите и си сипа чаша кафе, изпи го и излезе. Навън валеше дъжд, нямаше никого. Поглеждаше наляво и надясно, но всички прозорци на блоковете бяха тъмни. Обърна се и тръгна към другата част на квартала. Изведнъж дъждът спря, но не изгря слънце. Г-н Куче каза:

– Време е да се прибирам!- Не, не каза това. Каза нещо съвсем друго и се качи в колата си. Стигна до работата си, но там беше още затворено. Отиде до магазина и купи някои неща. После се върна и видя, че някои се бяха събудили. Г-жа Котка се беше събудила първа и чакаше г-н Кочан на вратата. Двамата гледаха новините и чуха как президентът Морков казва, че ще разруши блока още в четвъртък. Г-жа Кочан каза:

– Забравих да ти кажа, че г-н Куче и Мечето Славчо ще правят интересни лекции. Г-н Кочан погледна часовника си, видя, че е време за работа и излезе. Г-жа Котка остана сама и започна да мисли тема за интересна лекция.

В два часа през нощта Г-н Кочан се върна и г-жа Котка му каза:

– Още от утре започваме лекциите.

После двамата си легнаха. Вече е четвъртък. Започнаха лекциите. Събраха се много хора от квартала. Днешната тема беше за динозаврите. Всички слушаха с интерес. Мечето Славчо раздаваше бисквити на гладните. Приятелите от ул. „Пастет“ събраха голяма сума пари и г-н Куче се обади на президента Морков. Той прие парите и обеща, но с малко странен глас, че ще отмени разрушаването. Ден по-късно президентът Морков се обади на г-н Кочан и му каза:

– Помниш ли този ден, в който обещах, че разрушаването се отмени? Е, излъгах ви!

Г-н Кочан каза:

– Какво?! И тъкмо да каже нещо друго, президентът Морков затвори.

Мина още един ден. Г-н Кочан пак отиде на работа и каза на всичките си приятели и на шефа си за лекциите. И ги покани. Когато дойде денят за лекцията, всички от работата на г-н Кочан дойдоха. Тръгнаха си много доволни. Мълвата за интересните лекции се прочу из целия град. На следващия ден и президентът чу за лекциите и реши да отиде.

Преоблече се като обикновен гражданин и си купи билет. Този път лекцията беше за приятелството и прегръдките. Всички слушаха с интерес, а после споделяха. Дори на президента Морков му стана интересно. И той започна да идва на лекциите все по-често и по-често. И така отлагаше разрушаването на ул. „Пастет“ с още един и още един ден, за да чуе следващата лекция.

Докато неговият съветник не му каза:

– Стегнете се, президенте! Най-накрая разрушете тази улица! Президентът му каза:

– Прав си! Ще я разруша още утре!

Съветникът възкликна:

– Така Ви искам, г-н президент!

Но президентът имаше друг план. Той накара своите най-добри строители да построят 3D макет на улица „Пастет“ и да разрушат макета, вместо истинската улица.

Докато строителите разрушаваха макета, той пак облече костюма си на обикновен гражданин, отиде на истинската улица и  каза на приятелите, че няма да разруши улицата при едно условие – да продължават с лекциите. Те се учудиха откъде този обикновен човек знае за решенията на президента.

Г-жа Котка каза:

– Сигурно е гледал новините.

Но тогава президент Морков си свали костюма и каза:

– Аз много харесвам вашите лекции! Няма да разруша улицата, но искам и аз да представя една тема. Каква? Учудиха се всички. Президентът каза: За готвенето.

Всички казаха:

– Но вие не готвите!

И президентът възкликна:

– Като малък имах мечта не да съм президент, а да съм велик готвач. Всички разбраха, че президентът Морков е човек като тях – който иска да има приятели и да сбъдва мечтите си. Но не след дълго съветникът на президента разбра, че това, което рушат строителите е макет. Досети се, че президентът ходи често на истинската улица, отиде при него и му каза:

– Чуйте, г-н Президент, нали аз исках да разрушите тази улица?

Тогава всички ахнаха и вдигнаха протест срещу съветника. И после заведоха съветника на една от лекциите си и той разбра защо президентът е станал приятел на тези хора. Те се смееха заедно,  споделяха идеите си и помагаха един на друг да сбъдват мечтите си. Съветникът каза:

– Г-н Президент, аз мислех съвсем друго за тези хора.

Г-н Куче, г-н Кочан, г-жа Котка, Мечето Славчо и другите от улица „Пастет“ го попитаха:

– Искаш ли да ни бъдеш приятел?

Той отговори:

– Да!

И всички заживяха щастливо.