ПРИЯТЕЛСТВОТО Е ЗАВИНАГИ

Венелин Георгиев, СУ „Пейо Яворов“- град Плевен

Митко беше едно деветгодишно момче. Той обичаше да чете приказки и да помага на майка си. Една сутрин близо до къщата, където живееше заедно с родителите си, се приземи космически кораб. Малки, зелени човечета изскочиха бързо от него и започнаха да обикалят наоколо. Митко беше излязъл навън и играеше със своето хвърчило. Когато забеляза какво се случва, се изплаши, прибра се  вкъщи, и не каза на никого какво е видял.

На другата сутрин момчето отиде на същото място, където беше наблюдавало интересните създания. Скри се зад най- близкото дърво и зачака. Човечетата се появиха отново, и едно от тях видя скритото дете. Приближи се до него и започна да го оглежда. Митко така се изплаши, че загуби ума и дума. Тогава той заплака. Дребното човече също се стресна и се върна при другарите си. Вечерта, когато Митко легна в леглото си не можа да заспи, защото непрекъснато мислеше за онова зелено и странно човече, което беше срещнал.

Когато сутринта настъпи, Митко вече беше заспал. И след като майка му се опита да го събуди за закуска, той дори не помръдна. Беше много изтощен. Чак след десет минути момчето стана, за да закуси. Но когато отиде в кухнята, му се стори нещо много странно. Сякаш от прозореца го наблюдаваше онова човече, което момчето беше срещнало предишния ден. То му правеше някакви знаци, които детето не разбираше. Митко се приближи до прозореца. Човечето продължаваше да го гледа и дори почука на стъклото. Момчето излезе навън и се приближи плахо към странното създание, което бързо се скри зад къщата. Митко тръгна след него. Най- накрая той настигна зеленото дребосъче и му подаде ръка. То се усмихна и го прегърна. И така станаха приятели…

От този ден нататък следобедите им се изпълваха с весели игри на поляната. Митко показваше на новия си другар неговите любими занимания, а зеленото човече го водеше в космическия кораб, за да го запознае със семейството си и да му покаже как живеят те. Може и да не говореха един език, но станаха приятели завинаги!