КОМПЮТЪРЪТ И МАЛКАТА КНИЖКА

Борислав Узунов, Второ ОУ „П.Р.Славейков“, гр.Стара Загора

През един пролетен ден в дома на Том, една малка книжка с цветни илюстрации, тъгуваше за изминалите години. Беше подпряна на рафта до други книги, но се чувстваше самотна. Една сълза се отрони от очите й. Тя падна върху компютъра, който спеше следобеден сън. Компютърът се събуди, огледа се и се заслуша в ридаенето. „Кой ли е това?” Забеляза на рафта малката, тъжна книжка и я попита с топъл глас:

– Ти защо плачеш? Какво се е случило?

Книжката сподели, че Том не се интересува от нея, а само от компютъра. Каза, че се чувства безполезна.

– Това ли било? Не тъгувай, мила книжке! Един ден, когато Том стане баща, ти ще радваш децата му, а дотогава ще красиш пъстрата му библиотека.

– Ти наистина ли мислиш, че съм потребна? – попита книжката.

– Разбира се! Том е добро момче и цени всяка своя вещ. Колкото аз съм му необходим, толкова ти си ценна за него.

– Благодаря ти, приятелю! Ако не беше ти щях да продължа да съм тъжна.

Приятел в нужда се познава!