РИБАРЯТ И РУСАЛКАТА

Матей Цветанов, гр. Правец

Имало едно време един млад рибар на име Юго. Всеки ден, рано сутринта, той влизал в морето със своята лодка. Целият ден прекарвал в морето, а късно вечер се прибирал вкъщи. Там го очаквало само неговото гълъбче. Юго и сам не разбрал как се привързал толкова много към малката птичка. Един ден я намерил кацнала на прозореца на стаята му. Гълъбчето стояло там и не си тръгвало. Малко по малко той свикнал с него и с нетърпение очаквал да се прибере вкъщи и да чуе птичия му поздрав.

Един ден, когато Юго изваждал мрежата си от морето, той видял, че в нея се е заплело необикновено създание. Това било чудно хубава девойка с рибешка опашка.

-Значи русалките наистина съществуват?!- прошепнал Юго. Той не можел да откъсне поглед от нея.

-Пусни ме да се прибера вкъщи.-изрекла русалката.

– Не мога, искам да останеш с мен.-чул се да казва Юго.

В същия миг русалката се извъртяла и успяла да се гмурне в морето.

Напразно я викал Юго. Нямало и следа от нея.

Прибрал се умислен вкъщи. Дори не обърнал внимание на гълъбчето. Не успял да мигне цялата нощ, а на сутринта, още по тъмно, излязал отново с лодката си в морето. Влязал толкова навътре, колкото никога до сега. Изведнъж се извила страшна буря. Морето се бутувало, а небето почерняло.Лодката се тресяла и пълнела с вода. Юго не успял да я удържи и паднал в морето. Напразно се мъчел да изплува. В следвашия миг всичко било само морска пяна…

Юго се разбудил на брега на морето. Съзрял на брега лодката си. До него седяла русалката и ридаела.

-Защо плачеш, красиво създание?

Русалката само го погледнала, извъртяла се и се хвърлила в морето.

-Не отново! –извикал Юго.

Прибрал се още по-тъжен у дома. Дори не погледнал гълъбчето, което го очаквало, както винаги.

На сутринта, още по тъмно, Юго се подготвил да излиза. Гълъбчето кацнало на рамото му.

-Ти оставаш тук!

Но птичето не помръднало.

-Оставаш тук!- повторил Юго.

Но напразно. Птичето продължавало да стои на мястото си.

-Ех, колко си упорито! Хайде, идвай тогава.

Влязал Юго отново с лодката си в морето, но този път не бил сам. Гълъбчето било с него. Изведнъж се извила ужасяваща буря. Морето гърмяло, небето-трещяло. Юго едва удържал лодката. В един миг той съзрял русалката. Тя плувала съвсем близо до лодката. Юго така се зарадвал, че без малко да изпусне управлението на лодката си. В този миг, гълбчето започнало да пърха силно с крила. Колкото повече пърхало, толкова повече морето се успокоявало. Скоро съвсем утихнало. Голяма луна изгряла в небето. В този миг гълъбчето се превърнало с чудно хубав момък, а до него стояла неземно красива девойка.

-Юго, ти ни спаси! Аз и моята сестрица бяхме омагьосани от Морския цар. Само истинската любов и грижа можеше да развали проклятието.

Юго не можел да повярва на ушите си.

Скоро рибарят и девойката се оженили. И били много щастливи! А брат и се върнал в царството си, защото той бил принц.