РОЖДЕНИЯТ ДЕН НА АНДРЕЙ

Борис Цветанов, гр. Правец

Андрей скоро щеше да стане на 11 години. Колко хубава възраст! Но той беше тъжен.

– За първи път ще бъда съвсем сам на рожденият си ден!

Майката  и таткото на Андрей бяха под карантина и оставаха още 2 седмици до края и. Те живееха в малката къща на двора и не трябваше дори да се доближават до детето си. Бяха му донесли много подаръци от пътуването си в чужбина. Огромната купчина с пакети стоеше в антрето на голямата къща, където живееше Андрей. Всеки ден той минаваше няколко пъти покрай тях, но не ги докосваше, за да не развали изненадата.

Андрей нямаше братя или сестри, но имаше малко пухкаво зайче, което много обичаше и беше най-верният му приятел. Двамата обичаха да си играят на криенца или пък се състезаваха кой е по-бърз. Чудно зайче беше Пухи!

Един ден Андрей забеляза, че един от подаръците му е изчезнал.

-Странна работа! Пухи, ти знаеш ли нещо за това?

Нямаше и следа от подаръка. На следващата сутрин отново един подарък липсваше. Цял ден го търсиха, но напразно.

-Какво се случва тук? Нали сме само ние двамата, Пухи?

Вечерта Андрей не успя да заспи. Утре щеше да бъде неговият рожден ден.

Изведнъж чу трясък в антрето. Изтича с боси крачета по дървените стълби и що да види: безброй малки мравки носеха най-големия му подарък, а огромната подредена купчина с пакети се бе сгромолясала на пода.

-Вие какво си мислите, че правите? Това са си моите подаръци!- възмутено възкликна Андрей.

Една смела мравка се отдели от останалите и каза:

-Как така твоите? Ние ги намерихме, значи са наши!

– Пухи, ела да чуеш какви ги говори тази мравка!
Това са моите подаръци, които мама и татко ми донесоха. Не стига, че ще съм съвсем сам на рождения ми ден, ами вие искате да ме оставите и без подаръци!

-Тук трябва да има някаква грешка! Ние обичаме да събираме разни неща. В крайна сметка, една мравка никога не знае какво ще и потрябва! Затова когато намерим нещо, ние си го взимаме. Не случайно Природата ни е създала да можем да носим толкова тежки неща!

-Но не може просто така да влизате в дома ми и да си вземате каквото ви хареса!

-В твоят дом ли?- учудено възкликнаха мравките в хор-Та това е нашият дом!

-Ама , вие чувате ли се?- Андрей не можеше да повярва на ушите си.

– Ами, да, ела да ти покажем нашите съкровища.

Мравките тръгнаха в колонка и поведоха Андрей към мазето.

-Значи, вие наистина живеете тук? Ама какви са всичките тези неща? Ето къде е била моята кутийка с бонбони…Толкова е странно! Никога не бях се замислял, че всички хора и животни живеят заедно! Значи, аз няма да съм съвсем сам на рождения ми ден! Знаете ли… заповядайте утре на парти! А сега, мисля, че вече е време да си лягам.

На сутринта Андрей се събуди щастлив.

-Пухи, хайде да видим какво има в онези пакети!

Андрей и Пухи изтичаха бързо долу и що да видят- всички подаръци бяха там…и дори имаше още една мъничка кутия, която Андрей не бе виждал. Бързо я отвори и какво мислите, че имаше вътре? Кутийката му с бонбони!