ОБЛАЧЕТО, КОЕТО ИСКАЛО ДА ПРОМЕНИ СВЕТА

Виктория Митанова, СУ “Никола Йонков Вапцаров“; град Силистра

Аз съм едно най-обикновено дете, но мога да виждам чудеса навсякъде. Затова всички ми казват Вики Чудото. А аз весело подскачам, сядам на полянката, а около мен малки любопитни очички….

– Хайде, хайде, Вики Чудото, разкажи ни история, но от онези…за ….Доброто!

Аз хитро ги поглеждам, притварям очи….

– Слушайте! Започвам!

Едно малко облаче стоеше самичко в синьото небе. Беше тъжно, защото се бе родило от сълзите на дете. То искаше да направи всички по-добри. Но един голям облак казал:

– Ти да промениш света! Та ти си толкова малък!!!

Облачето се замислило и се отдалечило. Слънцето го прегърнало и му казало:

– Не спирай да мечтаеш, малко облаче. Сърчицето ти е голямо. Ще успееш.

И тръгнало  облачето, а бузката му порозовяла от целувката на слънцето. Видяло в далечината голяма буря и бързо отишло там.

-Защо плачете, облачета? Защо сте тъй сиви?

-Виждаш ли онзи комин? Под него има полянка.Там растенията ни молят за дъждец, но коминът ни цапа…..И сме сиви. И ни задушава  мръсният въздух.

– Не тъгувайте. Знаете ли, че след нашите сълзи на небето се ражда дъга. Тя ще направи цветен този комин. От него ще излизат само цветя.

Затанцували всички и забравили своята тъга. И от танца им се родила приказна дъга. От нея започнали да падат  бонбони, шоколади, близалки за всички деца. И усмивки за възрастните.

Облачето разбрало, че може да накара всички да повярват в доброто. И започнало да пътува и да вдъхва вяра на всички….

То направило толкова добрини, че се превърнало в слънчев лъч.