ОТ: Кристина Велчева

Беше студена декемврийска нощ, навън вилнееше силна буря, клоните на дърветата безпомощно се огъваха, на небето почти не се виждаха звезди. Малкият Питър се приготвяше за сън. Той бе застанал на прозореца, гушнал плюшеното си мече и гледаше замръзналия двор. Надяваше бурята да спре, за да може родителите му, които бяха заминали да успеят да се приберат по-рано. В това време бавачката му влезе в стаята, за да го сложи да спи. Той легна в кревата си заобиколен от играчки. Тя внимателно го зави, целуна го по челото и му пожела лека нощ.

През нощта той се събуди от звука на звънчета, който идваше отвън. Стана, разтърка очи и погледна през прозореца. Бурята беше утихнала, всичко бе побеляло. Изведнъж цялата улица светна, от небето започнаха да падат искри. Питър видя в небето някаква отдалечена фигура. Тя бавно се приближаваше и той разбра, че това е русо момиченце. То не беше като тези,  които той бе виждал. Тя имаше златна коса спускаща се  до краката й и беше облечена в  бяла дълга рокля обсипана с искри. Момичето застана пред прозореца. Питър го отвори и тя влезе. Стаята се изпълни със светлина, сякаш беше ден. Тя хвана Питър за ръката и се понесе навън. Той не познаваше момичето, но не се страхуваше, чувстваше се в безопасност.

 След малко се озоваха на някаква улица. Беше цялата бяла.  Момичето го поведе към сграда, която приличаше на огромно парче торта. Това беше сладкарница. При влизането си се понесоха във въздуха. Тук всичко беше безтегловно. Масите летяха заедно със столовете и хората седнали върху тях. Пред тях долетяха два стола и  ги понесоха към масата. Момичето за пръв път проговори:

   -Здравей! Аз съм Ана. Ти си с мен, защото това е вечерта на ангелите. Тази нощ всеки ангел е с дете, за да го направи щастливо.

Двамата се запознаха. Хапнаха и излязоха навън. Улицата се бе превърнала в огромен Лунапарк. Имаше голямо виенско колело, блъскащи се колички, въртележка, щанд за захарен памук и още много атракции. Питър беше много щастлив от всичко, което му се случваше в тази вълшебна нощ. Той си помисли, че първо би искал да се качи на въртележките и за миг се озова върху кончето, което си бе харесал. На другото до него бе Ани. Кончетата бавно започнаха да се отделят от земята. Едно по едно всички политаха на приказна разходка из града. Заедно новите приятели прелетяха над площада, улиците, парка.

Малкото момче никога не бе виждало града толкова красив. Обиколиха всички атракции. Ана имаше подготвена още една изненада. Тя му каза да си затвори очите и да си пожелае нещо, което силно иска. То непременно щяло да се сбъдне. След това те се върнаха в стаята на Питър. Там се сбогуваха.  За спомен Ана му даде златна монета с имената им. Той я сложи в шкафчето до леглото си и си легна. Заспа с мисълта за всичко, което беше преживял.

На сутринта  вместо бавачката му, дойдоха да го събудят родителите му, които бяха успели да се приберат у дома. Питър бе много доволен, че желанието му се е сбъднало. Развълнуван той разказа всичко случило му се. Родителите му му казаха,че сигурно е сънувал, но той знаеше, че е истина. Монетата която Ана му бе подарила беше у него. Нямаше да забрави вълшебствата случили се в „Нощта на ангелите”.