КОЛЕДНОТО ПОЖЕЛАНИЕ НА ВИКТОР

АВТОР: МИТКО НИКОЛОВ

Най- после коледната ваканция дойде. Виктор и сестра му Рая събраха багажа си в раници и отидоха на гарата. Цяла седмица те щяха да прекарат при баба си и дядо си на село. Влакът скоро пристигна и щом се качиха, Виктор веднага избра място до прозореца. Валеше сняг и навсякъде беше бяло….бяло и чисто. Децата дори не разбраха кога влакът спря на спирката на бабиното село. Спирката беше доста далече от малката къща, в която живееха баба им и дядо им. И двамата стояха на прага да срещнат внуците си.  „Утре е Рождество! Колко е хубаво – Рая запретна ръкави и започнаха да готвят с баба си в кухнята. Виктор се метна в леглото при дядо си.

       – Дядо, дядо, кажи ми нещо – извика Виктор и дръпна дядо си за ръкава.

         – Какво да ти кажа? – усмихвайки се, попита старецът.

          – Кажи ми как пасеш овцете на полето!

– Добре –  проговори дядо му. Ще ти разкажа за  първия път, когато чух ангелско пеене. Това се случи във витлеемските полета. Тогава бях на седем години и баща ми ме заведе за първи път на пасища. Беше тъмна нощ, звездите блестяха в небето. Овцете спяха спокойно…

            – А ангелите? – прекъсна го Виктор.

– Не бързай! Ще ти кажа всичко по реда си- дядо се усмихна. . – Овчарите разговаряха мирно и…

– И тогава се появиха ангелите!  –  отново възкликна момчето.

– Витко, така няма да чуеш цялата история до края!  – смъмри дядото момчето.- Слушай тихо.

– Добре! Хайде, продължавай!

– Докъде бях стигнал? О, да-продължи дядо му . Овчарите разговаряха мирно, когато изведнъж небето светна с ярка светлина и пред нас се появи красив ангел, блестящ като звезда. Всички бяхме много уплашени, но той ни приближи  и каза: „Не се страхувайте! Изпращам ви добри новини. Сега в Давидовия град се е родил Спасителят, който е Христос Господ!“

– Какво стана после?

– И тогава изведнъж се появи многобройно небесно войнство, което прославяше Бога с думите: „Слава във висините на Бога и мир на земята, на  човеците благоволение!“

Никога не бях чувал такова пеене. Беше толкова тържествено и красиво! Когато ангелите изчезнаха, решихме с баща ми  да отидем в града и да видим роденото бебе. Един ангел  ни каза как да го намерим. И без да се замисляме, изоставихме стадата и тръгнахме да търсим това прекрасно дете.

– Къде го намерихте?- внукът не се отказваше.

– Намерихме го в пещера с домашни любимци, спящи на слама в яслите.

-Как изглеждаше, дядо?

-Това беше най-красивото дете, което съм виждал.

– Как се казваше?

– Исус!

 – Какво стана с Исус? –  момчето беше нетърпеливо да чуе.

– А какво стана после, ще разбереш следващия път, Витко! Дядо е уморен и иска да си почине. И ти трябва да си лягаш.

– Не, първо ще ти кажа какво си пожелавам за Коледа:

Пожелавам си!

– На този светъл празник, КОЛЕДА, на най-вълшебния ден в годината, искам да си пожелая животът ми  да се превърне в красива приказка. В една добра приказка, където злото е безсилно, където доброто винаги побеждава, където приятелите винаги са готови да помогнат и подкрепят, а щастливата любов продължава безкрайно!

– Браво, Витко! Чудесно пожелание !