НА КОЛЕДА СЕ СЛУЧВАТ ЧУДЕСА

АВТОР: НИЛЯЙ АХМЕД

Наближаваше Коледа. Навън беше мъгливо и валеше дъжд. Въпреки това светещите по фасадите на къщите лампички придаваха празничен дух. Съседите ми вече бяха готови с  украсата,  реших и аз да се заема с нашата къща. Щеше да ми е трудно да се справя сам, затова се обадих на фирма за декорации. След  час всичко беше готво – най-блестящата коледна украса беше моята. Под елхата имаше  нов телефон, лаптоп, много играчки, но най-любимият ми от всички беше подаръкът от баща ми – едноседмична екскурзия в Париж. Толкова щеше да е готинооо! Обстановката изглеждаше много празнична и всички си мислеха, че аз съм щастлив.

Не беше точно така. Както всяка година, семейството ми нямаше да е заедно. Винаги някой  отсъстваше и никога не сме се събирали всички. Сега  беше още по-лошо. Баща ми  беше заминал  на извънредно важна среща в Лондон, на хиляди километри  от мен. Майка ми, заразена с Covid-19, беше в тежко състояние в болницата и също  нямаше да е до мен. Притеснявах се за нея. Не исках да я загубя. Тя беше човек, когото много обичах и ценях. Баба и дядо живееха в Русия и за Коледа идваха в България, но тази година нямаше да могат да пътуват – границите на страната им бяха затворени заради вируса. Единствено кучето ми Оливър щеше да ми прави компания на празника. Вече си бях получил подаръците, които стояха под елхата и я караха да изглежда натрупана. Мама винаги ми казваше, че ако през годината бъда послушен, Дядо Коледа ще ми донесе какъвто подарък си пожелая. Исках едно-единствено нещо – семейството ми да се събере на Коледа.  Взех лист и химикал и започнах да пиша писмо:

            „Скъпи Дядо Коледа,

Аз през тази година бях много послушен. Не  ядосвах мама и тати и учех много, за да работя във фирмата на баща ми, когато порасна, а той да се гордее със своя син. Знам, че в навечерието на Коледа ти оставяш под елхите  подаръците, които децата са ти поръчали. Мили Дядо Коледа, вярвам в теб и в това, че на Коледа стават чудеса. Затова си пожелавам тази година на празника семейството ми да е заедно: баща ми да се прибере вкъщи, майка ми да оздравее и да е до мен, баба и дядо  да дойдат от Русия. Искам вирусът да изчезне и да няма повече жертви на Covid-19.

Дядо Коледа, без значение дали децата са слушали или не, ти им остави по един подарък под елхата. Нека всички да сме щастливи!

Вярвам, че  ще сбъднеш желанието ми.

            С много обич: Мартин

Взех плика, облякох си якето и излязох, за да занеса писмото до пощата. Валеше сняг и беше празнично. Имах вътрешната увереност, че ще се случи нещо  весело и  желанието ми ще се изпълни. Когато се прибрах вкъщи, видях, че имам непрочетено съобщение от баща ми. Написал бе, че е свършил работата си, срещата е минала отлично и  след около час ще излети самолетът му за България. Бях толкова щастлив! –  белобрадият старец бързо е получил писмото ми. Пуснах телевизора. Водещият на новините обяви, че президентът на Русия е разрешил международните полети. Ура! – това означаваше, че баба и дядо също ще дойдат. От радост започнах да тичам из къщата. Кучето ми Оливър ме гледаше учудено, защото досега не ме беше виждало толкова весел. От мама нямаше вести. Реших да ѝ се обадя, да я попитам как е и да ѝ съобщя добрите новини. Чувствала се добре,  докторът обещал утре да я изпишат и да се прибере вкъщи. Осъзнах, че подаръците, екскурзиите, материалните неща не можеха да ме направят истински щастлив  – здравето и любовта не се купуват с пари.

Ден преди празника всички бяхме у дома. Мама и баба  изпекоха медени курабийки, а аз ги украсих.  Чувствах се толкова щастлив и обичан! На Коледа  вечеряхме заедно, а после се насладихме на краткото фойерверк-шоу, което татко и дядо  бяха подготвили.

Разбрах, че на Коледа се случват чудеса – моето желание се сбъдна. Вярвайте и вие в чудесата!