ПОЖЕЛАВАМ СИ!

АВТОР: ВЕЛИМИР ТОДОРОВ

Приятелю, днес ще ти разкажа приказка. Необикновена приказка.

Живеем в странни времена, приятелю. Живеем под карантина. Живеем в изолация. Живеем в пандемия.

Учим се пред компютъра, пред таблета, от телефона. Нищо, че да стоим пред тях е вредно. Излизаме на чист въздух, но няма как да го вдишаме. Трябва да носим маски. В магазините се пазарува по часове.

Времето навън стана студено. Идва зима. И хората станаха студени. Затворени не само в домовете си, затвориха и сърцата си. Новините са черна статистика. Тъжно е, много тъжно. Странно и страшно!

Но ето, че идват Светли празници. Идва Коледа, която носи чудеса и сбъдва желания. Идва Нова година, която носи надежда. И аз, приятелю, си пожелавам сегашното положение да си остане в старата година. Пожелавам си Новата да ни донесе чудната вест, че пандемията е преминала, че няма вируси, че всички са излекувани. Пожелавам си да свалим маските, за да дишаме свободно и да виждаме усмивките си. Пожелавам си да можем да учим в училище със съучениците и учителите си. Да можем свободно да пазаруваме, да се прегръщаме, да излизаме, да се събираме с приятели, а не да сме затворени като в клетка в собствените ни домове. Пожелавам си да има мир и разбирателство по света.

Пожелавам си да бъдем силни, да вярваме, че доброто наистина тепърва предстои. Да не спираме да мечтаем. Пожелавам си да бъдем отговорни, съвестни и по-добри един към друг.

Така е, приятелю. С вяра, надежда и търпение всичко се постига. Пожелавам на всички да не ги губят по пътя, по който вървят.