ПОЖЕЛАВАМ СИ

АВТОР: АННА АВРАМОВА

Както всички други деца на нашата планета Земя и аз имам много, много желания. Всеки ден измислям поне сто нови. Всички са толкова различни, цветни и с огромна доза щастие. А ние, децата, знаем със сигурност едно- Коледа е времето, когато желанията са най- много и вярваме, че те се сбъдват. 

Е, дойде най- магичното време в годината! Най- сетне, казвам аз. Чаках го с нетърпение, още след като мина предната Коледа. Ах, тези подаръци, бляскави елхи и огромно количество сладкиши. Всеки, който ме познава знае, че съм готова на всичко за една тортичка. Нека, обаче ви разкажа какво ми се случи миналата Коледа. Най- хубавата, която съм имала!

Беше сутринта на 25-ти декември. Станах с най- голямото възможно нетърпение още, когато видях, че слънцето се беше показало. Първата ми мисъл беше да погледна какво има под елхата. Дали Дядо Коледа ме беше посетил през нощта или всичките бели, които направих не са го разубедили. Скочих от леглото и побягнах по- бързо, от в часовете по физическо. В момента, в който отворих вратата в хола видях нещо, което никога до този момент, не бях виждала. Отдолу, заобиколено от подаръци, спеше едно малко, сладко, пухкаво елфче. Беше много, много мъничко, цялото покрито със светлорозова козинка, тъмнорозови крилца, като на пеперуда, големи зелени очи и заострени връхчета на ушите. Побираше се в шепата ми идеално. От изумената ми реакция, този сладур се събуди с една голяма тромава прозявка. Когато ме видя, веднага полетя към мен. Името и беше Лини, живеела в облаците и чакала да дойде Коледа, за да слезе на Земята при децата. Всяка година посещавала едно дете, което според нея било най- добро.

Закусихме ние заедно по една голяма палачинка с шоколад и после още шоколад, разбира се! Забравих, обаче да ви кажа. Ние си имахме наша тайна- никой друг освен мен не биваше да я види. И така, след закуска, изкъпах се, облякох си празничните дрехи, а моето малко елфче Лини ми направи две плитки на дългата ми коса, с цвят на летен залез.

Денят просто нямаше как да е по- прекрасен от това! Новата ми приятелка беше дошла при мен, за да ми изпълни три желания. Изборът, честно, никак не беше лесен. Особено, когато си като мен и искаш всичко.

Цялата сутрин мина в игри и смях. След това обядвахме, дремнахме час или два, за да заредим силите си за вечерта и продължихме с игрите. Аз си намислих първото желание, направо да не повярваш, нали? То беше голям плюшен еднорог, какъвто винаги бях искала. На секундата, на средата на стаята ми се появи най- големият плюшен еднорог, който някога бях виждала. Наистина невероятен. И така продължи нашият следобед, докато не стана време за вечеря.

Вечерята на Коледа в нашето семейство е много специална. Баба, мама и леля приготвят неустоимо вкусни неща, а пък чичо наистина страхотна питка. Дядо и татко не правят нищо за вечеря, но за сметка на това, благодарение на тях става голяма забава. 

Като чух за вечеря и напълно се отплеснах, отново. И така, хапнахме една бърза следобедна закуска и започнахме да гласим масата. Сложихме големите коледни свещници, златна покривка и най- хубавите прибори. Докато ги нареждах, се сетих какво ще ми е второто желание. Избрах си детска кухня за игра, като тези, които бях гледала по телевизията. Имам страст да готвя, откакто се помня, затова и много исках такава. Лини веднага изпълни желанието ми и пърхаше толкова щастливо с крилца. Беше нереално красива! 

Наредихме празничната трапеза, събрахме се всички и започнахме да вечеряме. Аз вземах подаръците от елхата и ги раздавах. Всеки от нас, отваряше своя и го показваше.  За да може да гледа, Лини се скри зад един ъгъл и наблюдаваше обстойно събитията. Моите подаръци бяха микрофон, за да мога да пея като истинска певица, червило, все пак певица без червило не може, и една прекрасна рокля с пайети.

Забавлявахме се много, пяхме, танцувахме и се смяхме, а моята приятелка не свали усмивката от лицето си.  Когато вечерята приключи и всички си легнаха, дойде време и за третото ми последно желание. То беше всяка година да прекарваме празника по този начин. Да сме заедно, живи и здрави, щастливи и усмихнати. За мен това е най-важно!

За съжаление, Лини трябваше да си тръгва вече, но ми обеща, че догодина ще ме посети пак набързо, преди да се отправи към следващото дете. Даде ми най- голямата прегръдка и отлетя към облаците. 

Вече знате защо нямам търпение за Коледа. Чакам да видя Линито, да си отворя подаръците и да бъде магична. Пожелавам си, отново да сме здрави, щастливи и сплотено семейство. Пожелавам го и на всички вас!