ПОЖЕЛАВАМ СИ УСМИВКИ

АВТОР: ВЛАДИСЛАВ ДОЙЧИНОВ

Том беше едно съвсем нормално и добро дете, което обичаше да кара другите да се усмихват. Наближаваше ли някакъв празник, той ставаше все по-весел.

Една зима момчето реши всеки ден да помага на някого.
Веднъж видя едно по-малко от него момче, което играеше футбол, а връзките на обувките му бяха развързани. То тичаше след топката и щеше
да падне по лице, но Том го хвана за рамото и го спря.

– Благодаря! – каза смутено момчето и се усмихна срамежливо.

– За нищо! Но другия път си връзвай връзките – отговори Том.
Друг път видя старец, който се движеше с помощта на патерица и носеше торба с хранителни продукти. Човекът я изпусна. Том изтича при него, клекна, събра разпилените продукти и му я подаде. Дядото се усмихна и рече:

– Благодаря ти, момченце!

– За мен беше удоволствие! – каза Том и продължи напред.
Беше декември. Том беше написал писмото си до Дядо Коледа и го пусна в пощенската кутия. Беше си пожелал да дарява усмивки. Прибра се вкъщи доволен и щастлив.
На Коледа Том се събуди рано от странен шум. Не повярва на очите си– пред него стоеше Дядо Коледа! Той погледна Том и рече:

– Здравей, Том! Прочетох писмото ти и не се сетих как да изпълня желанието ти, но реших, че ще се зарадваш да правиш подаръци в моята работилница. Така, когото подариш на някое дете това, което си е пожелало в писмото до мен, то ще ти се усмихне.

– Благодаря, Дядо Коледа! Разбира се, че ще се зарадвам!

– Но трябва да знаеш, че за да дойдеш в работилницата ми, ще трябва
да те превърна в джудже и да останеш при мен.

– Страхотно! Съгласен съм! – подскочи Том.
В миг той стана нисък, с по-големи стъпала и червени бузи. Вече беше джудже! Истинско джудже!
Дядо Коледа веднага го качи в шейната си и го заведе в своята работилница. Така Том започна да дарява усмивки.