КОЛЕДАТА НА АНДИ

АВТОР: МАКСИМ ПЕТКОВ

Анди беше от онези немирни деца, които ходеха на училище с желание, но не да се учи, а да се забавлява като прави пакости и не дотам приятни за съучениците му закачки. Понякога се стигаше  и до груби пререкания, та дори и до размахващи юмруци. Така, един ден той остана сам, без приятели, с лоши оценки и един куп забележки за лошо поведение.

Наближаваше Коледа. След поредната разправия в училище, Анди бавно стъпваше в снега, който скърцаше под обувките му. Не бързаше да се прибира. Да каже ли на родителите си какви ги е сътворил…или пък не? Реши да им го спести този път. Нали все пак чакаше подарък.

Прибра се мълчешком и се затвори в стаята си. Трябваше да напише поредното писмо с желания  до дядо Коледа. Това беше лесно. Ами списъкът с добри дела? Тук момчето се замисли. Дали да напише как пусна на свобода кучето на съседите, а то издуши кокошките, или как поръси входната врата на другите съседи с валерианови капки и събра котките на целия квартал? Нееее, едва ли това е добро.

Момчето отчаяно изпъшка. Липсваха му приятелите, липсваха му моментите, в които се забавляваха. Бе изгубил всички. А може би, ако се промени, ще успее отново да си ги върне?! Искаше му се, но не знаеше как. Спомни си как се въргаляха в снега, състезаваха се със шейни и как се замеряха със снежни топки. О, колко весело им беше на всички. За такива щастливи дни може  само да си мечтае.

Потънал в сладки мечти , Анди заспа неусетно. Присъни му се чуден сън. Намираше се в огромната работилница на Белобрадия старец. Там, кипеше усилена подготовка. Джуджетата, задълбочени в работата си, чукаха, лопаха, майсторяха и  дори не забелязваха Анди. През ръцете им минаваха чудни играчки, за които момчето само си бе мечтало. Стана му любопитно и реши да разгледа как се правят подаръците.

В този момент, едно джудже му подхвърли едно самолетче, което нямаше вид на довършено. Анди многократно беше разглобявал вкъщи играчките си и разбираше горе-долу от това. Сглоби го на нула време и това стана причина за усмивката на джуджето. Бе доволен от себе си. Оказа се, че е много сръчен и работата му доставяше удоволствие. Не се караше с другите, помагаше им  и това не остана незабелязано.

Добрият старец наблюдаваше доволно и когато всичко беше готово, покани  момчето да се качи с него в шейната и двамата да разнасят подаръци на послушните и добри деца.

Подавайки коледните изненади Анди виждаше игривите пламъчета в очичките на дечицата, доволните им личица и щастливите усмивки, с които го даряваха. Нима той наистина стана причина за тази радост?  Макар и в съня си , Анди изпита непознато досега задоволство и това го направи истински  щастлив.

На сутринта момчето отвори очи и видя незавършеното писмо. Спомни си за невероятния сън, който бе сънувал. Анди осъзна, че духът на Коледа го е променил, тъй като не иска да бъде повече онова каращо се с всички дете , а искаше и беше решен да се превърне в момчето от съня.

Довърши писмото, този път с усмивка и увереност, че Дядо Коледа ще донесе подарък и на него. Той разбра, че важното е не какъв си бил, а как се променяш и израстваш, за да станеш по-добър човек!