КОЛЕДНО ЧУДО

АВТОР: МИЛЛА РАЧЕВА

Живяли някога, не много отдавна, две братчета, Тони и Андрей. Техните родители починали рано, като не им оставили нито дом, нито някакви пари с които децата да живеят. Тони и Андрей се скитали по улиците и просели храна. Всеки ден се молели на Бог да си намерят ново семийство и някой да ги обича. Двете деца гледали със сълзи на очи как връстниците им се гушкат в родителите си, как се смеят с тях или ги държат за ръка. Един ден, точно на Коледа, те обикаляли града за да изпросят парченце хляб и някой коледен сладкиш от добри хора. Богата жена с две препълнени чанти, минала покрай тях на път за лъскавата си кола. От едната чанта изпаднал шоколадов десерт. Жената го погледнала небрежно и го оставила на земята, защото не и се щяло да се спира в студа. Когато колата потеглила, Тони и Андрей се втурнали към лакомството. Тони го взел:

   – Ще си го разделим! – обявил той.

В същото време една старица с окъсани дрехи минавала покрай тях. Тя погледнала с гладни очи към десерта. Сълзи потекли по бузите й, но не посмяла да си поиска от бедните деца и си тръгнала.

   – Почакай бабо! – извикал Андрей. – Вземи, не е много, но засища глада.

   – Защо ми го давате? – проплакала бабата. – И вие сте гладни. На вас ви трябва повече, Коледа е.

   – Ние сме деца. – казал Тони. – Все някой ще ни даде нещо сладко. Ние бабичко, знаем какво е да си гладен. Виждали сме как хората ядат по няколко неща в ресторанта и дори не си дояждат храната, а ние нямаме дори парче хляб. Затова те разбираме.

   – О, милички, дайте да си разделим храната на три. Няма да ви откажа, гладна съм много, но кажете как да ви се отблагодаря? – казала бабата.

   – Никак бабо, радваме се, че можем да поговорим с теб. Всички хора ни подминават.

   – Вие дом имате ли? – попитала бабата.

   – Нямаме. – отговорил Андрей.

   – Защо не дойдете у дома? Малка е къщичката ми, но е топла. Печката ще запаля, аз от кога си мечтая да имам семейство, нека да изкараме заедно Коледа.

Децата се съгласили. Придружили бабата до бедния й дом. В него имало стара елха, отрупана със хартиени украшения. Една добра съседка донесла топла баница, а бабата сложила дърва в печката и малката стая станала топла.

   – Имаме баница, имаме си и десерт – казала тя. – Ето, че за нас е истинска Коледа.

   – Няма звезда на върха на елхата – забелязал Тони. – Дали да не изрежем една от станиола на десерта?!

   – Може пък тази коледна звезда да е нашето ново семейство – усмихнал се Андрей. – Нали на коледа стават чудеса.