КОЛЕДНОТО ЖЕЛАНИЕ НА МЕЧО

АВТОР: Никол П. Атанасова и Иванина Иванова

В горското училище вървеше трепетна подготовка за предстоящите коледни празници. Учителят- господин Бухал- раздаде на всички свои ученици задачи- на еленчето се падна да напише и да прочете приветствената реч към гостите, лисичето трябваше да нарисува коледните картички, животните в училищния хор и оркестъра разучаваха нова коледна песен, а мечето имаше важната задача да приготви коледни курабийки за почерпка.

Мечето нямаше търпение да свършат занятията и да се прибере, за да започнат с мама Мецана приготвянето на коледните сладки, украсени с ябълка и портокал- специалитет на майка му. То много обичаше да си ги хапва, но обичаше и да изрязва бисквитките в различна форма и да ги поръсва със захар. Много се вълнуваше от предстоящия празник и коледната програма, която господин Бухал организираше всяка година.

Прибра се и мама Мецана с пълна кошница продукти. Сложиха готварските престилки, измиха лапи и започнаха. Тя отвори стария тефтер с рецепти и започна да вади продуктите. Сложи в купата яйца, захар, брашно, шепа сушени плодове и се спря- беше забравила да купи от горския пазар ябълки и портокал, и помоли мечето да отиде.

 То сложи ботушките си, уви се с топъл шал, сложи и ръкавички и се затича. Мечето буквално летеше- то трябваше да изпълни важна задача, за да не разочарова учителя и приятелите си. Стигна буквално за минута, купи от госпожа Катерица плодовете и пак на бегом се върна у дома. Ботушките му обаче се бяха намокрили от натрупания сняг и точна на прага мечето се пързулна и падна. Изохка силно- лапичката много го заболя. Мама Меца му помогна да се изправи и веднага се обади на доктор Вълк.

– Навехната е. Ще трябва шина. Никакво излизане за десет дни! – заяви докторът.

– Но коледният празник е след пет дни! Аз имам важна задача. Искам да отида! Трябва да отида !- плачеше мечето.

 Но нямаше какво да се прави. Мама Мецана изпрати доктора, приготви топъл чай на мечето и продължи с приготвянето на бисквитките.

– Мамо, много искам лапичката ми да заздравее по-бързо! Много искам да съм с приятелите ми в училище и да празнувам с тях!

– Знам, но чу какво каза доктор Вълк- никакво излизане!- каза мама.

– Но аз толкова дълго чакам Коледа и толкова много искам да съм на училищното тържество!- плачеше мечето.

Скоро мечешкият дом замириса на вкусни портокалови корички и канела. И колкото повече  бисквитки изяждаше мечето, толкова повече искаше крачето му да оздравее и да прекара празника в училище.

Когато господин Бухал разбра за инцидента се обади и отмени задачата на мечето и каза, че може би лисичето ще се погрижи и за почерпката на празника. Мечето още повече се натъжи и само повтаряше, че иска, ама много иска да зарасне раната му и да се весели със съучениците си. Всяка вечер преди да заспи то поглеждаше към най-ярката звезда в небето и си пожелаваше да оздравее, за да е с приятелите си.

Така изминаха петте дни до училищното тържество, но раната на мечето не заздравяваше. То стоеше тъжно у дома и гледаше снежната гора навън, чуваше как останалите животни се приготвят за запалването на горската елха и за посещението на училищното тържество.

– Моля те, моля те, рана, оздравей! Искам да не ме боли и да съм с останалите на училищния празник! Тази вечер е Бъдни вечер! Иска ми аз да празнувам с приятелите си ! – проплака отчаяно мечето.

Мама и татко Мецан сложиха празничната трапеза, украсиха стаята, запалиха празничните светлини и седнаха. Заради раната на мечето те също трябваше да останат у дома и да пропуснат общото веселие. Мечето се разплака – то наистина не беше виновно, но празникът на цялото мечешко семейство се провали заради него.

Тогава на вратата се почука. Татко Мецан стана и отвори. Заедно със студа и снега в стаята при мечето нахлу целият му клас заедно с учителят господин Бухал. Те бяха дошли да го поздравят за Коледа и да му пожелаят скорошно оздравяване.

– Щом Мечо не може да дойде и да празнува с нас, то ние решихме да дойдем! А и всички искаме да се почерпим с вкусните канелени сладки на госпожа Мецана- усмихна се господин Бухал.

И училищният оркестър засвири, а хорът запя новата коледна песен. Мечето беше изненадано, но и много щастливо. То забрави за болката и за тъгата още щом видя приятелите си. Е, все пак звездите бяха чули и изпълнили желанието му да бъде част от училищния коледен празник.

След изпълнението мама Мецана почерпи неочакваните гости с канелените бисквитки и топъл чай. Господин Бухал отвори чанта си и от там извади малък, красиво опакован  пакет и го подаде на мечето.

– Заповядай! Този албум със снимки е нашият коледен подарък за теб- за да не скучаеш докато оздравееш.

– Благодаря! – каза Мечо и се просълзи от радост. Отвори пакета и разгърна албума- на първата страница имаше пожелания от всичките му приятели.

Мечето вече не беше тъжно – напротив, малкото му мечешко сърчице преливаше от радост.

– Благодаря, господин Бухал! Благодаря и на вас, приятели! И за албума, и за песента, и за всичко, което направихте за мен! Направихте празника ми незабравим! Вече наистина разбрах защо Коледа е специална – защото по Коледа желанията се сбъдват! – каза мечето и помаха за довиждане.