КУЧЕНЦЕ ЗА КОЛЕДА

АВТОР: Меги Т. Трендафилова и Песлава Ташева

– Хайде, миличък, време е за лягане!- подкани ме мама.

– Не-е-е, не ми се спи! Може ли да мина само това ниво? – казах аз, защото никак не ми се спеше.

Татко беше международен шофьор и тази вечер трябваше да се прибере и исках да го дочакам. Обичах когато той се прибираше, защото винаги ми носеше подарък – сувенир от някоя държава, играчка или лакомства. Но от всичко най- много исках кученце. Това и щях да напиша в писмото си до Дядо Коледа- да ми донесе куче.

– Хайде, не ме карай да повтарям! – каза мама.

– Мамо, Коледа е след месец. Ти какво ще си пожелаеш? Аз знам какво искам вече – кученце! Може ли утре след училище да ми помогнеш да напиша писмо до Дядо Коледа и да си поръчам кученце? Само още не съм избрал каква порода да бъде.

– Стига вече, заспивай. Дяко Коледа не донася домашни любимци – те са живи същества. А и не съм убедена, че ще се грижиш за животно, било то и куче. Аз нямам време и за това. Лека нощ!

На следващия ден не успях да видя тате – дошъл си е за кратко през нощта и веднага е тръгнал. Стана ми тъжно. Исках да го видя, да го прегърна да помоля и него за кученце- нямаше значение дали той ще ми го донесе от чужбина, или ще ми го купи от тук. Много исках кученце, ама наистина много. Щях да го обичам, да си играя с него, да го реша, да му слагам гранули когато е гладно. Кученцето, което искам, ще е най-хубавото на света, защото ще е моето кученце.

Цял ден в училище ми беше криво – мислех си за татко – Коледа наближаваше, а той отново беше на път. Дали щеше да успее да се прибере за празниците?! Коледа нямаше да е същата без него. Мислейки си за татко и празника, се сетих и за коледните подаръци. Опитвах се да намисля и друг подарък, но не исках нищо друго, освен куче. Исках само едно малко, пухкаво кученце и нищо повече!

След часовете се прибрах и веднага седнах да пиша писмото си до Дядо Коледа. Знаех, че има време, но, както каза и мама, кучето е живо същество и Дядо Коледа трябваше да намери начин да ми донесе кученцето без то да замръзне по пътя от Лапландия до тук. Писмото ми беше много кратко, защото и желанието ми тази година беше само едно – кученце, малко и пухкаво кученце.

Изпратих писмото и всеки ден проверявах в пощенската кутия дали Дядо Коледа ми е отговорил. Мама продължаваше да ми отказва кученце, а в телефонните разговори с татко не получих категоричен отговор дали ще ми купят. Най-лошото от всичко беше, че не знаехме дали той ще успее да се прибере за празника.

Дните минаваха, Коледа наближаваше. Аз все повече исках кученцето и тате да е с нас в коледната вечер.

Дойде нощта на двадесет и четвърти декември – нощта на Бъдни вечер, която прекарахме сами с мама. Въпреки богатата трапеза и украсата, вкъщи не беше никак празнично. За пръв път исках едно конкретно нещо, толкова мъничко- исках просто една малка булонка, или един малък кокер шпаньол, или един померан, или… Всъщност нямаше никакво значение породата, аз просто исках да си имам кученце. Исках и татко да успее да се прибере и да прекараме празниците заедно. Но явно звездите не чуваха желанието ми или Дядо Коледа не беше получил писмото ми.

  Легнах си рано, защото бях тъжен и разочарован.

– А, мамо, дали татко ще успее да се прибере и да сме заедно за празниците? Дали Дядо Коледа е получил писмото ми и с джуджетата ще успеят да намерят начин как да ми донесат кученцето?

– Не знам, миличък. Знаеш, че Дядо Коледа е затрупан с писма и може в бързината да пропусне да прочете някое.Лека нощ!

Затворих очи и отново силно, с цялото си сърце си пожелах да получа кученце и татко да се върне скоро.

Не знам колко часа беше, но навън все още беше тъмно. В просъница усетих познат аромат и нещо малко и пухкаво да скимти около мен. Отворих стреснат очи и не можах да повярвам – татко стоеше седнал на леглото ми, а около мен подскачаше, или по-скоро се търкаляше, малка пухкава бяла топчица. Кученце! Имах си кученце, точно такова, каквото исках. Не, това беше още по- пухкаво и още по-сладичко от това, в мечтите ми.

– Видя ли? –  каза ми мама. – Който иска нещо с цялото си сърце, желанията му се сбъдват!

– Да! По Коледа наистина се сбъдват мечтите!

Бях най-щастливото дете на света, защото имах най-сладкото кученце и най-добрите мама и тате на света!