ДЕТСКИЯТ ПОГЛЕД

АВТОР: ГЕРГАНА СТЕФАНОВА

Беше снежна и мразовита декемврийска утрин. В редицата от разноцветни къщи на улица „Надежда“ се отличаваше една бяла, която допълваше зимния пейзаж. Коледната украса, която беше подбрало семейството, живеещо в тази къща, те караше да изпиташ невъобразимо усещане за топлина и уют, които бяха така жадувани в този момент. Освен въображаемата топлина, по гъстия дим, напускащ комина и сливащ се със сивото небе, можехме да разберем, че вътре е също толкова топло, колкото и в сърцата ни, щом зърнем тази къща. 

 Хайде, нека да се сгреем и да надникнем заедно… 

 Ех, че красиво! Ех, че великолепно!

Личеше си, че семейство Масларови, с които се запознахме, благодарение на красиво извезаната фамилия по дървената табелка, влагат голямо количество от своята енергия, за да превърнат няколко-то стаи с покрив – в дом със собствена душа! Със сигурност, обаче, нямаше как да ги наречем традиционно семейство. Или поне не в тази ситуация… 

Млада жена, с кестенява коса, прибрана в рошав кок, приготвяше обяд с едната ръка, а с другата пишеше нещо на компютъра до нея. Мъж, на възраст, видимо колкото дамата, беше със слушалки и провеж-даше онлайн среща в другия край на стаята. А от съседната стая се чуваха учителски наставления:

 -Отворете учебника по математика, да, този с оранжевата корица, на страница 48.

Малко и красиво момиченце, беше ококорило очички в блестящия екран и попиваше жадно всяка дума на учителката. Около него всичко беше розово.. Легло с балдахин, изящна балерина и щендер с розови рокли и пачки.Свят-мечта за всяка малка принцеса! Но в този жаден поглед се различаваше отегчение. Да, малката девойка вече беше приключила със задачите, но отегчението ѝ със сигурност не се беше породило от това.

 Тя извади бял лист от пухената папка с листи и написа:

 „Скъпи Дядо Коледа, много искам нова тротинетка!“

Спря се. Зачеркна го. Съвсем леко си подшушна колко глупава идея е това. Взе нов лист и този път желанието ѝ истински ме разчувства. Толкова, че исках сама да взема парчето хартия и да го занеса чак до убежището на белобрадия старец. Няма да бъда егоистична, ще го споделя и с вас:

 „Скъпи Дядо Коледа, здравей! Казвам се Симона и съм на десет години от град Търговище. Исках да те помоля за тротинетка като ти обясня колко бях послушна и как помагах на мама и тате. Но тъй като ти винаги разбираш децата и им носиш радост всеки път в коледната сутрин, реших, че мога да ти споделя какво би зарадвало мен. 

От близо месец, нищо не е като преди. Мама не ми позволява да изляза навън без маска,  тате ми купува дезинфектант след дезинфектант, а аз не пропускам да звънна на баба и дядо, за да им напомня да не излизат много-много навън. Всяка вечер родителите ми гледат настръхнали новините, уморени от устройствата, които използват по цял ден, а аз, която обичах да прекарвам време пред компютъра, сега с мъка припарвам до него. Класната стая вече я няма, съучениците ми не виждам често, а учителката, която грижливо идва да ми обясни къде съм сбъркала, сега гледам през екрана и си мечтая да ми направи забележка, затова, че си говоря по време на час. Просто нищо не е като преди! Всеки е умислен и някак уплашен! 

Знам, че ти, Дядо Коледа, ще се постараеш да ми помогнеш, както на мен, така и на всички хора по света. Надеждата е в нас, а магията в теб и всички твои елфи! Надявам се да осъществиш моята мечта, но без маска! 

 Твоя, Мони“

Учудващо, нали? Ето как проблемите на безброй зрели и възрастни хора, обгръщат детските и чисти умове и те порастват много по-бързо, отколкото трябва! И още нещо… Детският поглед разкрива така жестоко и безмилостно всичко около нас, но в него се крие надежда, готова да се превърне в действие, а след това в реалност. 

Не само Дядо Коледа и елфите притежават тази магия, за която споменава,Симона,а и всички ние, щом погледнем през детските очи!