АВТОР: ВЕРОНИКА МИЛАНОВА

Един студен декемврийски ден, в който валеше много сняг, мама ми каза, че ще трябва да отиде до пощата. Веднага се сетих, че може да пусне и моето писмо до дядо Коледа. Всяка година изпращах писмо и всяка година мама ме питаше какво съм си пожелала:                       

– Не издавам! – винаги отвръщах аз.   

Всъщност всяка година си поръчвах едно и също нещо – талисмани  за моето семейство. Исках тези талисмани да направят така, че тати да стане най-добрият рибар, мама – известен лекар, а брат ми – богат архитект, а аз да бъда виртуозна пианистка. Но…никога не ги получавах. Всеки ден преди Бъдни вечер си мислех само за това и се надявах тази година да получа желаните подаръци.

И тази година, на сутринта, всички се събрахме и мама започна да раздава подаръците. Силно се надявах  този път да получа това което искам. Най-накрая дойде и моят ред. Подаръкът ми беше опакован в малка дълбока кутия и аз много се вълнувах. Започнах да разопаковам с треперещи от нетърпение ръце. Видях ,че вътре има гирлянди и си помислих, че под тях  е скрит подаръкът, който искам. Уви не беше така. В нея имаше прекрасен подарък, но аз все пак се натъжих.

Една Коледа реших да седя и да чакам Дядо Коледа, за да разбера защо не мога да получа, това което искам…но взех ,че заспах. Изведнъж чух  шум, бързо се разсъних и хукнах да видя от къде идва. Оказа се ,че това е брат ми който се прибра в два часа през нощта. Бях загубила всякаква надежда. На сутринта мама ме попита, защо никога не се радвам на коледните си подаръците:

    – Ами , защото не получавам точно този подарък който искам.

  Мама малко се натъжи, но ми каза:

– Виж сега ще ти кажа една тайна, ако много искаш нещо и вярваш, че непременно трябва да го имаш, то може наистина да го получиш, дори и да не точно на Коледа и да не е опаковано като подарък.

След като мама ми каза тези думи,  се замислих и реших да не се отказвам и да продължа да дебна Дядо Коледа.

И ето, че пак  е Бъдни Вечер. Аз пак чакам на дивана и се мъча да не заспя. И изведнъж едно тряс-бум-туп се чу глухо в тишината. Станах да видя какво става и пред мен този път стоеше  самия Дядо Коледа. Веднага го попитах:

  – Може ли да ти задам един въпрос!

  – Разбира се ,че да!

  – Няколко години подред исках един и същи подарък ,но никога не го получавах!

  – Така ли? А какво е желанието ти тази година?

  – Дядо Коледа, ако си поръчам моето семейство да бъде здраво, винаги да се обичаме и да няма никакви кавги между нас, можеш ли ти да ми изпълниш това желание?

  – Това желание вече е изпълнено от теб, Рони! Ти всяка година пожелаваше талисмани, които да те направят щастлива, без да осъзнаваш, че щастието не може да бъде затворено в един предмет.

Замислих се над думите му.

На сутринта се събудих, бях заспала на дивана. Събрахме се около елхата и мама ми даде моя подарък:

  – Този път какъвто искаш ли е?

Огледах се и видях всичко, от което имам нужда – моето семейство!

  – Да –  отвърнах-  вече имам подаръка, който искам! И съм го получавала много години, без да разбера, че това е най-ценният подарък.