ЖЕЛАНИЕТО НА МАЛКАТА СНЕЖИНКА

АВТОР: ВАСИЛ ТРИФОНОВ

-Ехо, чува ли ме някой? Рижо, къде си? Тук ли си?

-Ей, по-тихо там долу! Опитвам се да си почина малко от вчерашната буря. Ти ли, малка снежинке, вдигаш толкова шум?

-О, извинете ме!

-Няма нищо. Какъв е този Рижо, когото търсиш?

-Той..горе-долу прилича на нас, но е малко по-едър, има черен калпак, шал, а също така и един морков на лицето и…

-Той снежинка ли е изобщо?

-Чакай, ще ти обясня всичко, ако обичаш. Такаа… Преди един ден, докато репетирахме с моите приятели танца на снежинките, се случи нещо много вълнуващо. Носехме се леко във въздуха по тихата мелодия на вятъра. Въртяхме се, правихме различни пируети и поклони, отскачахме леко във въздуха, наслаждавайки се на зимната музика. По едно време ни хрумна да „нарисуваме“ огромна танцуваща снежинка и оживено се раздвижихме. Изведнъж се развилня неочаквана вихрушка и аз полетях нанякъде. Не помня точно къде. Мисля че съм заспала, но тогава някой ме събуди.

-Чуваш ли ме? Добре ли си?

-Да…, така мисля. Ти кой си?

-Аз съм снежен човек. Отскоро съм в района.

-Отскоро ли?

-Да, вчера две момчета ме направиха от сняг. Сложиха ми шапка, шал и моркова, на който седиш.

Тогава погледнах надолу и забелязах, че наистина стоях върху един странен израстък с цвят на ръжда.

-Между другото измислих ти име.

-Какво е то?

-Рижо. Харесва ли ти?

-Много е хубаво. Благодаря ти! Знаеш ли, ти си първата снежинка, с която съм разговарял…

-О, това е много мило. Сигурно си тъжен и самотен…  Искаш ли да станем приятели?

-Добре. Ще бъдем винаги заедно и ще си говорим всеки ден. Обещаваш ли ми?

-Обещавам, Рижо!

В онзи момент вятърът се развихри и ме грабна в зимната стихия. Рижо се опита да ме задържи, но напразно. Видях само болката и скръбта в очите му. Летях незнайно къде и се озовах в короната на това дърво, където съм сега.

-Разбирам – прошепна ледената висулка. – Сигурно ти е мъчно за твоя приятел Рижо.

-Да, много …, но разговорът с теб ме утеши.

-Не унивай, малка снежинке. Виж, в небето как ярко блести Витлеемската звезда. Пожелай си нещо наум и тя ще го сбъдне.

Снежинката затвори очи и си пожела да се върне при Рижо. Вятърът духна в клонака и тя пое по своя път …