ЕЛФИТЕ И КОЛЕДА

АВТОР: СТЕЛА БОЯДЖИЕВА

Имало едно елфче на име Мико. Братята му си имали собствени къщички, но то за съжаление нямало. Един ден му направили изненада и му подарили една двуетажна къщичка точно до техните. Мико много се радвал на коледния дар.

Точно два дни преди Коледа елфчето се преместило в хубавата си нова къщурка. В предколедната вечер елфчето много се постарало и викнало братята си да празнуват заедно. Мико ги посрещнал топло. Всички заедно украсили с лампички и сложили украса на елхата. По-късно отишли в работилницата, за да довършат подаръците за децата. Майсторили и творили и накрая натоварили всички подаръци в шейната на Дядо Коледа. Едно от елфчетата на име Еро заръчал на Дядо Коледа:

– Дядо Коледа, ела си по-рано, за да може да отпразнуваме Коледа заедно в новата къщичка.
– Добре, Еро. – съгласил се Дядо Коледа.
Елфчетата го чакали, чакали с надежда да дойде поне този път навреме, но той не дошъл.
–Той никога няма време за нас – рекло едно елфче на име Бого.
–Да, така е! – съгласило се друго елфче, което по принцип не говорело много.
–Аз предлагам да му скроим номер, пък да види той. – казал Бого и погледнал лукаво другите елфчета. – Кой е с мен?
Всички извикали вкупом: ,,Аааззз”.

Те решили да направят малки капанчета в къщата, през които по-късно старецът щял да мине. В полунощ Дядо Коледа се прибрал, вайкайки се, че не успял да спази обещанието си.
–Те ще са ми много сърдити, понеже всяка Коледа обещавам да празнувам с тях, а никога не успявам да стигна навреме навреме – мислеше си той. – Ужасен ужас!

Още на вратата го чакал един от лукавите капани на малките същества. Той се подхлъзнал. Последвали поредица от номера и Дядо Коледа се сетил, че джуджетата са му скроили номер и това много го натъжило.
–Тази Коледа май нямам късмет, оохх…- казал през сълзи старецът.– Този път наистина разочаровах моите помощници. Дано поне децата да са щастливи с подаръците си.

На вратата се появили малките фигурки на елфчетата. Те съжалили за постъпката си.
–Дядо Коледа, прощавай – наше дело е – каза тъжно Мико.
–Няма нищо, вие прощавайте. Всяка година ме чакате, но аз не идвам…Сега ще ви се реванширам.

Всички се прегърнали и си простили. На следващата вечер отпразнували Коледа. Приготвили страхотно пиршество. Разменяли си подаръци, разказвали си вицове, смяли се и яли до насита…
Това била една закъсняла Коледа, но все пак се превърнала в най-мечтаната КОЛЕДА!!!