ПОЖЕЛАВАМ СИ..

АВТОР: АЛЕКСАНДРА ГЕОРГИЕВА

В една декемврийска нощ, когато навън снежинките покриваха земята с бяла пелерина, малкото момиченце седеше с майка си вътре на топло в малката къщурка. И точно, когато нейната майка разказваше какъв хубав празник е Коледа, то се сети, че все още не е дописала писмото си до белобрадия старец.

-Мамо, мамо, ще отида да си допиша писмото до Дядо Коледа, че да може утре сутринта да отида и да го пусна в пощенската кутия. – отвърна малкото момиче.

– Добре, отивай, отвърна майка й.

И така то отиде в нейната стая и започна да дописва писмото си ред подир ред,като всеки път се замсиляше над написаното. Писа го може би около час, че всеки път се налагаше да го пише отново на нов лист, защото все объркваше по нещо. Даже не усети кога е станало полунощ и тъкмо приключваше писмото си, когато майка й  влезе в нейната стая и се провикна:

-Хаде, лягай си вече, че е станало късно. Как ще станеш утре сутринта и ще отидеш до пощата.

-Добре, добре, лягам си вече мамо, отвърна момиченцето и тъкмо прибираше писмото в плик.

-Мамо, ще оставя писмото си тук на масата и моля те, утре сутринта да ме събудиш. – каза то на майка си.

След това легна на малкото си легълце и заспа. Точно тогава майка й влезе отново в стаята, зави по-хубаво с одеалцето малкото си чедо и тъкмо да загаси нощната лампа, която светеше поставена върху масата, и направи впечатление писмото на детето й.

-Какво ли пише вътре? – отвърна майка й.

-Ами, ако ми се скара? Или пък не, няма да разбере, ако надникна. –повтори си наум майка й.

Когато отвори плика и извади писмото там беше написано следното:

Пожелавам си за Коледа всяко семейство да има дом и всеки дом да бъде пълен със семейство.

Пожелавам си всяко дете да има своята майка, както я имам и аз, а и всяка майка да си има дете, като мен например. Е, не съм много послушна и все пак.

Пожелавам си болните да намерят лек, а здравите да не се разболяват.

Пожелавам си на Коледа всеки да намери своето коледно чудо.

И не последно място и не по маловажност, пожелавам си Господ да пази България, да бди над нея и да я закриля.

На сутринта, когато малкото момиченце се събуди и не можа да намери писмото си, което беше оставило върху масата, натъжи се и зарида.

Майка й като я чу, веднага дотича от кухнята, където току-що беше опържила топли мекици и беше затоплила мляко с какао и бързо я попита:

– Защо плачеш, момичето ми? Какво е станало? – отвърна тя.

– Писмото ми мамо, писмото ми до Дядо Коледа го няма. – каза малкото момиченце на майка си.

– Него го няма, защото аз отидох и го пуснах в пощенската кутия вместо теб. Така със сигурност ще стигне навреме, малка поспаланке. – отвърна майката. А сега ела тук, ела тук момичето ми.

Майката прегърна силно детето си, спомни си за страхотното писмо, което то беше написало и заплака заедно с нея!