ПОЖЕЛАВАМ СИ ЛЮБОВ

АВТОР: НИКОЛА КИРОВ

Тази нощ е последната ми като звезда. Трябва вече да реша. Но е толкова трудно. От толкова време се колебая и наблюдавам домовете на хората. Всяка вечер влизам тихо зад пердетата и ги слушам.

Дали да не избера семейство Богатови? Те са известни, заможни и доста впечатляващи. Предполагам, че ще си живея доста добре с тях, ще уча в частно училище, ще посещавам най-добрите школи и спортни клубове, ще ме водят на театри… Но може би ще искат от мен да съм най-добрият в училище, в спорта, в рисуването, в пеенето… Дали ще успея да се справя? Има и още един проблем държат се надменно, горделиво и затова нямат никакви приятели. Мога ли да живея без приятели?

Я пак да погледна в дома на Веселинови. Много са забавни, при тях със сигурност няма да скучая. Обичам да ходя често при тях. Ето пак са организирали купон – музика, песни и танци с много гости. Ако съм тяхно дете ще имам пълна свобода, няма да ме карат да уча, да имам отлични оценки и да успявам във всичко, само ще се забавляваме. Притеснявам се, обаче че се интересуват само от удоволствията, които могат да вземат от живота, без да се замислят те какво могат да му дадат.

А красивите Цареви? Жената прилича на икона, изписана от четката на природата с бои взети от капката роса. Мъжът й е с изсечени правилни черти, остър поглед и прилича на Аполон. Ходят всеки ден на фитнес, хранят се здравословно и се обличат по последна мода. Със сигурност и аз ще съм много хубав. За тях е много важна външната красота, но изобщо не се замислят, че по-важна е вътрешната красота. Предполагам, че трудно ще издържа без нито едно парче шоколад, парче пица и парче внимание.

Може би трябва да избера Пътникови? Те са винаги на пътешествия. С тях ще обиколя целия свят – Рим, Египет, Китай, даже и Аляска. Но те си нямат свой дом, постоянно се местят като номади. Искам ли непрекъснато да сменям училището, учителите и приятелите си, за да пътувам? Ще си помисля отново, имам още мъничко време, нека сега поспя.

Минаваха месец след месец, година след година. Добромирови се молеха да имат дете, но това все не се случваше. Измориха се от празни надежди, бяха ядосани на изпитващия търпението им свят, отчуждението и мъката се настаняваха все по-удобно между тях. Бяха се превърнали в студени и сърдити съквартиранти. Не се усмихваха, не се събираха с други хора, даже вече и не си говореха.

Но нали по Коледа се случват чудеса! На 25 декември, на най-светия празник – Рождество Христово, Анна разбра, че е бременна! В утробата й започна да расте изгубената любов. Топлите чувства между бъдещите родители възкръснаха като стар вулкан. Избрах тях за мои родители, защото осъзнах, че не е толкова важно, какво другите могат да ми дадат, а какво аз мога да им дам. А те имаха нужда от моята обич.  

Всички хора са толкова различни – едни правят добрини от любов, а други постъпват лошо, поради липсата на любов. Разбрах, че всичко в живота се случва заради любовта, защото я имаш или защото я нямаш. Раздавайте я с пълни шепи!

One thought on “ПОЖЕЛАВАМ СИ ЛЮБОВ

Comments are closed.