ПОЖЕЛАЙ СИ

АВТОР: НИКОЛ ИВАНОВА

Имало едно време едно семейство – майка, баща и двете им деца – момченце и момиченце.  Семейството било много бедно, живеело в малка къщурка, в края на малко градче. Лятото те работели в градината и на полето, а зимата трудно изкарвали с изработеното през летните месеците. Често студували и гладували, прекарвали зимата облечени с дебели дрехи, защото нямали достатъчно дърва да се стоплят, нито пари да си купят храна. На масата често имало само къшей хляб и почти нищо друго.  Но семейството било сплотено и се подкрепяло, въпреки несгодите.

Коледа наближавала, а семейство нямало нито пари, нито храна. Бъдни вечер минала с малко сушени плодове и парче хляб. В нощта срещу Коледа момиченцето не заспало. То много искало да помогне на семейството, дълго мислило какво да направи. Сутринта станало много рано, направило няколко ръчноизработени картички, опаковало ги и отишло да събуди брат си, за да отидат на пазара.

Тръгнали заедно, стигнали рано, седнали на една пейка и наредили картичките пред себе си. Поставили табела : „Ръчно изработени картички“. Било много студено, те седяли сгушени един в друг. Пазарът бил изпълнен с хора, весело пазаруващи за празниците. Малки и големи, деца и възрастни с радостен глъч минавали покрай тях и никой дори не ги забелязвал. Малкото братче седяло до сестричката си, гледайки как другите деца играят, забавляват се и хапват вкусни Коледни лакомства. По едно време една стара жена, скромно облечена,  минала покрай тях, погледнала ги и се спряла:

– Какви прекрасни картички! Не ви ли е студено? – попитала тя.

– Студено ни е – отговорили децата –  но и сме много гладни и трябва да останем, защото се надяваме да продадем нещо и да зарадваме семейството си.

Госпожата извадила един хляб, бурканче мед и две левчета и рекла:

– Това е за вас, деца, топъл хляб, мед и две левчета, за да си купите нещо за Коледа. Само с това мога да помогна. Весела Коледа!

Децата заподскачали от радост и подарили на жената две от ръчно изработени си картички, благодарили и от сърце и забързали към къщи.  Останалите картички подарили на случайно срещнати хора по пътя, като им пожелавали „ Весела и щастлива Коледа“.

– Благодарим, Весела Коледа! А къде живеете? Ги питали хората.

– В края на градчето, под гората, ей по тази улица – отговоряли те.

Прибрали се радостни и още от вратата завикали :

– Скъпи мамо, тате, вижте какво носим. Още има добри хора!  Майката се разплакала от щастие и ги прегърнала. Таткото ги помилвал по главичките и ги благословил за добрата постъпка. Това била една прекрасна Коледа!

Майката поднесла питката и меда на масата и поканила семейството на вкусна Коледна трапеза. След това всеки един член на семейството си пожелал нещо. Желанието на момиченцето било да има повече, като тези добри хора по земята.

Нещо проблеснало в ъгъла на стаята и що да видят? Там греела приказна елха, а под нея шарени торбички. Пакетчетата били тъй красиви и шарени, блестели на лунната светлина, идваща през прозореца и изглеждали прекрасно под трепкащите светлинки на запалените свещи. Тези пакетчета се сторили на децата като сън -приказни, нереални, вълшебни.

– Какво е това? – попитали те баща си.

– Това са вашите коледни подаръци – Чудо – отговорил бащата. – Донесоха ги за вас хора, които са били днес на пазара и са харесали вас, вашите картички и вашия труд. Не са успяли да ви се оплатят за подарените от вас картички и пожеланията, които сте им направили и донесоха в къщи вашите подаръци. Това е отплатата за вашия труд.

Децата били много щастливи, радвали се от сърце. Родителите също били безкрайно щастливи. Те наистина се гордеели със своите деца.

На Коледа наистина се случват чудеса! – мислели си те.

Това била най-приказната, вълшебна и щастлива Коледа.

И днес, когато Коледа наближава, аз също си пожелавам да няма гладни и нещастни деца на планетата, да бъдем трудолюбиви и добри, да има повече щастие и радост за всички, хората да се обичат и да си помагат!