КОЛЕДНА ПРИКАЗКА

АВТОР: ПЕТЯ ДИМИТРОВА

Било точно преди Коледа. Валял пухкав сняг. Едно момиченце стояло до прозореца и се радвало на зимната красота. То обичало да мечтае. Така му се искало да се случи чудо и всички да станат добри и мили. От сърце си го пожелало, а Коледа е идеалното време желанията да станат реалност, защото на Коледа стават чудеса. Момиченцето си мечтаело вълшебството на светлия празник да докосне с магическата си пръчица всички и да направи по-добри дори зверовете. Ето как би могло да стане чудото и да се сбъдне коледната му мечта.

Над гората тихо се спускала нощта – празнична и свята. Снегът блещукал като сребърен прашец и покривал всичко наоколо. От комина на сгушената в преспите горска къщичка се издигала тънка струйка дим, а малкото прозорче светело. В къщичката било топло и уютно. Високите ели били окичени със снежен накит. На небето се появила чудна звезда с необикновен блясък и огряла със светлината си гората, притихнала в празнично блаженство.

Изведнъж огромната бяла пряспа близо до горската къщичка се размърдала тревожно и от нея изскочило малко зайче. То било заспало под храста, покрит през нощта от навалелия сняг. Зайчето се отръскало от снежеца и любопитно заоглеждало появилата се на небето чудна звезда. След това забелязало, че до къщата имало снежен човек с апетитно изглеждащ нос от морков. Дългоушкото с няколко подскока стигнал до снежното човече и лакомо захрускал морковчето.

В този момент на прозорчето на къщичката се показало малко момченце и видяло зайчето. Детето излязло навън и се затичало към снежния човек като държало в ръка морковчета. Момченцето поставило едното морковче за нос на снежния човек, а другото подало на зайчето, което треперело от страх. Детето кротко се усмихнало и това успокоило животинчето.

Ненадейно сред притихналата гора се чул вълчи вой. Момченцето грабнало зайчето и се скрило в къщичката. Вълкът се завтекъл след тях, но не успял да ги хване. Повъртял се около къщичката и ядосан, че останал гладен, разрушил снежния човек. От него останала безформена купчина сняг.

В този момент се чули звънчета и като по чудо се появили шейната на Дядо Коледа, теглена от бързите елени. Добрият старец размахал дебелата си тояга и прогонил кръвожадния звяр.

На момченцето и на малкото пухкаво зайче Дядо Коледа оставил прекрасни подаръци, на които те много се зарадвали. После добрият белобрад старец полетял с шейната.

Един светъл лъч от необикновената звезда в коледната нощ докоснала лошия, озверял от глад вълк и той се почувствал по-добре. В очите му блеснали празнични искрици и той тържествено си обещал от сега нататък да е добър. Още докато си го помислил и изневиделица се появил сред снега пакет с храна за домашни любимци, която много се усладила на изгладнелия вълк. Това чудо затвърдило желанието му да стане добър.

През тази свята празнична нощ Дядо Коледа раздал подаръци на послушните деца навред по света и те били много щастливи. Само непослушните и лошите били недоволни. Но може би са се променили и догодина и те са получили подаръче, защото на Коледа стават чудеса и се сбъдват мечти.