АВТОР: ТЕОДОРА МИТКОВА
Беше Бъдни вечер.Малка Коледа. У дома на Ники беше като в приказка. Коледната украса беше толкова красива, че който влезеше се чувстваше като в приказен замък. Ухаеше на ванилийка и канела от красивите медени сърчица със шоколадова глазура. Топличката огромна погача със сребърна пара и много символи за берекет и здраве, вдигаше пара. Мънички сърмички, сушени чушчици с бобче, домашна вита баница, цяла купа с пуканки, орехчета и ошаф, плодове, много лакомства и вкусотийки -все хубави благинки приготвени от майката и бабата на Ники.
Всички сладко си хапваха и често поглеждаха към красивата елхица с много разноцветни подаръци под нея. Разноцветните й лампички весело премигваха, в закачлива закачка. Впускаха се весело в своята игра и сякаш примамливо намигаха. Свещичките искряха със своите пламъчета. Топлината от камината беше изпълнила стаята.
Когато родителите, сестрата, бабата и дядото на Ники вдигнаха наздравица и се навечеряха, оставиха красивата трапеза нераздигната, понеже на Бъдни вечер всичко се оставя на масата, защото мо же да дойде Божията Майка и да благослови дома.
Седнаха на любимите си за отдих места и всеки се залови за телефона си. Ники, който беше на единадесет години, беше много щастлив. Нямаше търпение да получи и види подаръците си, но като видя, че всички пак вземат телефоните, силно се натъжи. Майка му вече се беше захласнала в нейния, гледаше нещо весело и се смееше. Ники, погледна телефона й, но не защото беше последен модел Айфон, а защото той му я отнемаше.
Ники с тъга си помисли за времето,когато мама си идваше от работа и заедно се смееха, разказваха си весели неща, четяха дори приказки, нищо, че той беше четвърти клас. Той също си мечтаеше да има като телефона на мама, дори беше на писал писмо на дядо Коледа. Погледна към татко си, но той беше зает да пише поздравления по телефона, дори дядо му си цъкаше клипчета, а баба му гледаше повторението на любимия си сериал. Голямата му сестра си правеше селфита и се усмихваше…на телефона. Ники ги погледна и тъга изпълни сърцето му. Цялото му семейство беше у дома, а сякаш нямаше никого. Усмихваха се, не един на друг, а на телефоните си.
Една голяма сълза опари лицето му. Стана му толкова студено, даже по-студено, отколкото, когато реши да не послуша мама и излезе миналата зима малко лекоблечен да играе с приятелите на снега. А после трябваше цяла седмица да лежи болен в леглото. Не чувстваше топлината от камината. Погледна тъжно красиво подредената трапеза, с лакомства и вкусотийки. Взе парченце от любимия си шоколад, но той му загорча. Сълзи напираха в очите на Ники, той се чувстваше сам и сърцето му страдаше.
Погледна семейството си. Всички се усмихваха..не на него, а на телефоните си. Нближаваше 23.30 часа и дядо Коледа трябваше да дойде. Нищо, че Ники беше вече голям, той вярваше и чакаше беловласия старец. Но той вече не искаше телефон. Никакъв! Дори най- последния модел, с който се хвалеха децата от класа. Съжали, че поиска такъв подарък.
Изведнъж Ники скокна, сети се за нещо. Бързо отиде в своята стая, отвори тайното си чекмедженце и извади голям червен плик-писмото до дядо Коледа, пълно с много желани подаръци. Ники беше забравил да го изпрати. Той го смачка. Бързо извади най-обикновен лист, той беше от вестникарска хартия. Да, обикновена вестникарска хартия, даже едното крайче беше малко скъсано и започна да пише. Ники много бързаше, защото наближаваше 24 часа и всички може би щяха да се сетят, че е Коледа, да се сетят един за друг и да разопаковат красивите, разноцветни подаръци под елхата и после пак да вземат телефоните. Когато Ники спря да пише излезе на балкона и погледна към небето. Сълзите се стичаха, но изведнъж погледът му беше привлечен от сиянието на огромна светеща звезда. Най-красивата! Коледната звезда, на добротата и на чудесата! Ники я гледаше и си помечта да види и добрия беловлас старец, с бързата шейна, теглена от красивите препускащите елени.
Изведнъж вятърът грабна вестникарския лист. Ники го проследи с поглед и омърлушен влезе в стаята. Разноцветните лампички весело му намигаха. Свещичките още по-силно заискряха и изведнъж…угасна тока. Телефоните също. Мама и татко вдигнаха глави. Баба и дядо също. И много интересно, никой не се ядоса, че няма ток и не могат да си заредят изтощените телефони.
В стаята стана много топло. Мама целуна Ники, гушна го и…изведнъж всички се усмихнаха един на друг.Часовникът удари 12ч. Беше Коледа. Изведнъж стана много светло. Лампичките заискряха, втурвайки се в своя танц. Вече имаше ток, но никой не се сещаше за телефоните. Даже на никой не му правеше впечатление, че подаръците под елхата ги няма, защото семейството на Ники се радваше, че са заедно, живи и здрави, бяха щастливи, бяха се прегърнали и се радваха на най-големия си подарък в коледната нощ.
Изведнъж Ники видя на елхицата-красавица лист вестникарска хартия, със скъсано крайче, на който пишеше:-Мили Дядо Коледа! Моля те, спри тока, за да не може никой да си играе на телефоните! Върни ми любовта в семейството! Искам да сме заедно!-Ники се огледа и се усмихна. Беловласият добър старец съществуваше! Беше Коледа и Ники разбра, че искаш ли нещо много силно, искаш ли го със сърцето си, то ще се стане!
Защото на Коледа се стават чудеса! А навън в коледната нощ, дядо Коледа поглаждайки бялата си брада отхапваше от вкусната шоколадова курабийка, отпиваше топличко млекце оставени от Ники. Радваше се на щастието, което искреше и беше изпълнило сърцата на любимите хора на Ники. Защото в техния дом имаше радост, имаше усмивки, имаше обич, имаше топлота и очите на всички грееха с любов един към друг. Всички бяха получили най-красивия и ценен подарък-да се радват на всеки миг, че са заедно!Защото на Коледа се стават чудеса!…
Прегръщам страничките на разказчето и мислите ми се втурват забързано да оставят следа и пожеланията докоснати от сърцето ми да се сбъднат. Да сме живи и здрави, винаги в семейството ни да сме си рамо да рамо-обичащи се, задружни в радости и болка. Да сме щастливи от това,че сме заедно, че имаме дом, храна на трапезата си, блага приказка помежду си, силна ласка, нежна прегръдка, топлите ръце на мама и тати, изтриващи сълзички и мощната им любов, която ни помага да разперим криле и да станем истински изпълнени с доброта хора! Пожелайте си нещо и ако то блика от изворчето с любов, ако е много искрено, непременно ще се сбъдне!