НА КОЛЕДА СТАВАТ ЧУДЕСА

АВТОР: ПЕТЪР ЧИВГЪНОВ

Мария беше от онези момичета, които винаги са си мечтали да живеят извън България и да успеят да сбъднат мечтата си – да бъдат известни модни дизайнери. Когато навърши деветнайсет години започна да работи в модно студио в София и подобри значително уменията си в тази насока. Три месеца по късно и предложиха работа във Франция – в една от най-големите модни агенции – искали тинейджър като нея, с вкус и усет за модата, със свежи и актуални идеи.

И така, през септември, Мария отиде в Париж да започне едно ново приключение, едно от най-хубавите за нея. С пристигането й, на летището я чакаше кола.Закара я до апартамента в който щеше да живее – в центъра. От терасата й се видиждаше айфеловата кула.Невероятно! В първия си работен ден тя подреди новия си офис и отиде да се запознае с новите колеги. Директорката остана впечатлена от добрия й френски, запозна я със сградата и сподели с нея плановете и проектите за следващите месеци.

Мария се захвана на работа – започна от доброто качество на платовете, от моделите и дизайна, от цялата декорация – всичко беше изпипано до детайл. Веднага започна да работи вдъхновена от шедьовърите, направени от нейните колеги.

Дойде време за обяд и Мария покани колегите си, но й отказаха, вече имали уговорка.Отиде да си купи един сандвич и малко натъжена реши да се разходи из близките градини. Седна на една пейка. До нея – някакво момиче, което работило като детегледачка на две деца. То се оказа също от България. Оливия. Двете се разговориха и то й разказа, че е дошла в Париж за да бъде далеч от родителите си, които искали да продължи семейния бизнес. Оливия й сподели, че не иска да бъде адвокат в кантората им и че нейната мечта е да отвори някой ден своя собствена. И затова дошла в Париж ,за да работи първо като адвокат и когато събере достатъчно пари да се върне в България и да създаде собствената си адвокатска фирма.

Двете си говориха около час, но Мария трябваше да се връща вече на работа. Размениха си телефонните номера за да могат да се видят отново. Мария си тръгна, но преди да стигне се загледа в един ресторант и забеляза че всичките й колеги бяха седнали там без да я поканят. В този момент Мария осъзна че нейните нови колеги не я харесваха.

Когато пристигна в офиса, се захвана за работа и започна да си мечтае как един ден може да се превърне в една от най-известните дизайнери в цял Париж или по-скоро в целия свят. След този дълъг работен ден се прибра в къщи, приготви любимата си вечеря и седна изморена с чаша вино. Същата вечер родителите й се бяха обадили за да я попитат как е и как минал първия работен ден, дали й хареса в Париж, дали се чувства комфортно. Разбира се, разказа им,че всичко е минало добре ,но ги помоли да й звъннат утре защото беше уморена.

След разговора с родителите си, Мария се натъжи и си зададе въпроса дали си струваше всичко това за да постигне мечтата си. Все пак реши да не се предава и да се бори със зъби и нокти до край. Когато се събуди на другия ден, реши първо да си вземе душ . Нямаше вода. Отиде да поиска помощ от съседа си и беше толкова ядосана, че започна да му говори на български без да си даде сметка, но когато се осъзна му се извини и му го обясни всичко на френски. Не беше нужно – оказа се, че съседът й е българин. Какво съвпадение!

Той отиде да й помогне, оправи душа и тя му благодари като го покани на закуска. Казваше се Алекс. Седнаха на едно кафе близо до Montmartre. Алекс и обясни че той е отишъл в Париж за да отвори ресторант, но нещата не станали както би искал. Мария му споделила мечтата си и дълго си говорили за дните им в Париж. Към тях се присъедини Оливия. Запозна се с Алекс и също като него ,тя разказа, че един ден би искала да се върне в България, и най-вече тази Коледа, дори за няколко дни.

Преди да отиде на работа, Мария се отби да купи понички за колегите си, в опита си да се сближаи с тях. Всички с охота приеха почерпката й и разбира се благодариха за детайла. След приятната закуска, директорката ги събра и им раздаде задачите за най-важното предстоящо модно шоу през втората седмица на декември. Мария беше много ентусиазирана и нямаше търпение да започне. Заедно с Аксел и Роджър трябваше да създадат скиците и да направят 65 облекла – 65 уникални модела.

През следващите седмици работиха усърдно ден и нощ. Станаха добри приятели. А и през тези дни Мария също се сближи много с Оливия и Алекс. Той беше горд с нея – всеки път Мария беше по-близо до сбъдването на мечтата си. И по-близка с Алекс… През октомври скиците бяха завършени. До шоуто оставаха само шест седмици. Извикаха още шейсет дизайнера за помощ и се заеха с приготовленията. Аксел, Мария и Роджър трябваше да завършат трите най-важни тоалета – с тях щеше да се закрие шоуто. Щяха да ги облекат Gigi Hadid, Hailey Bieber у Romee Strijd, и трите Victoria’s Angels.

На 28 ноември всичките рокли бяха готови. Бяха най-красивите , които Мария някога е виждала. Директорката прегърна и тримата и им благодари за добре свършената работа със сълзи на очи. Бяха наистина великолепни. Настъпи денят на шоуто и всички бяха повече от ентусиазирани, Оливия и Алекс също дойдоха.А то беше великолепно. Започна със фойерверки и кратка реч. Моделите представиха прекрасните рокли. А последните три завършиха представлението, като се спуснаха от купола на тавана – той се отвори и те се появиха на люлки, летяха като ангели под падащи снежинки.

Всичко мина страхотно,всъщност беше най-невероятното шоу досега. Мария отпразнува с приятелите си пожънатия успех, а те бяха изумени от резултатите на нейния труд. Този ден остана незабравим. Тя успя да сбъдне мечтата си, почуства се доволна от себе си, беше горда от добре свършената работа. 12 декември й беше последният работен ден , тя се сбогува с всички, директорката й каза че никога не е виждала човек да бъде толкова отдаден в работа и да стигне до тук на такава ранна възраст. А Мария никога нямаше да ги забрави. На летището я чакаха Оливия и Аксел – тримата се прибираха за Коледа в България.

Родителите на Мария я очакваха с нетърпение – да я прегърнат, да я поздравят за пожънатите успехи и да й кажат колко я обичат! Първото което направиха на другия ден беше да извадят коледната украса и украсят елхата. Мария от малка обожаваше коледните празници и беше щастлива , че е със семейството си в този ден. Но истинското щастие тя все още искаше да го намери в Париж, там където започна сбъдването на мечтата й. Коледните дни Мария прекара със семейството си, също и с тези на Оливия и Алекс. Те всички заедно отидоха на Боровец. Караха ски, разменяха си подаръци, правиха курабийки, гледаха коледни филми. Празниците за всички тях минаха гениално, само майката на Мария таеше в сърцето си желанието и надеждата детето й да остане у дома. А на Коледа се случват чудеса и желанията се сбъдват…

След празниците на Мария й се обадиха от агенцията в Париж и й казаха че искат да се върне при тях. Всъщност това е и за което си беше мечтала. Но стана така, че коледния дух и коледната магия бяха посяли нешо ново в сърцето й – желанието да осъществи мечтата си близо до дома, заедно със семейството си, с помощта и подкрепата на своите приятели. Да бъде у дома. И така, не след дълго, отвори собствено ателие и започна нова модна линия, с която постигна много успехи, спонсорирана от най-богатия дизайнер в Париж. Мария успя да сбъдне мечтите си . И ти ще успееш да постигнеш това, което истински искаш. Защото на Коледа стават чудеса!