АВТОР: ДЕНИС ИСМАИЛ

Някога, много отдавна, някъде там имало едно хубаво училище. Децата обичали да ходят на училище. Зад  училището имало хубав и голям парк. Независимо от сезона бил любимо място за разходка и отдих на всички ученици. Учениците обожавали откритите уроци в парка.Учителите ги запознали с различните видове растителност. Хората казвали, че този парк бил вълшебен. Защо ли? Защото дърветата раждали вълшебни плодове през лятото, а през зимата учениците украсявали най-голямата елха в парка. Украсявали я в зелено,бяло и червено, с коледни играчки и на върха поставяли голяма звезда. Елхата символизирала духа на Коледа не само за учениците, но и за всички жители на града. Красота!

Един ден преди коледната ваканция се случило нещо. Учениците видели гъст черен дим, чували се викове и сирени.

– Хей,приятели! Има пожар в парка!– казала Кая.

– Как? От какво?– попитал Денис.

– От неизгасена цигара!

Малките им сърца усетили страх и тъга. Сетили се за последния открит урок, когато госпожата им разказала за тютюнопушенето и вредата за белия дроб на човека. А растенията?! Децата знаели,че те са белият дроб на планетата Земя! Ами Коледната елха?!

Хукнали към парка. Искали да помогнат. Пожарникарите и полицаите вече били там.

– Каква е причината за пожара?Овладяхте ли го?Какво стана с коледната елха? -попитал Денис.

– Успокойте се!– рекъл полицаят. Причината е неизгасена цигара, пожарът е овладян преди да стигне до Коледната елха.

Успокоили се! Но защо човек унищожава  себе си и природата, знаейки че е вредно?– питали се децата.

 – Хрумна ми нещо – казал Денис. Може да спасим останалата част от парка, като сами съберем фасовете.

 Всичките извикали:- ДАА! Можем да направим това и да помогнем.

 Няколко дни по-късно бяха отново в парка.

      –  Няма значение какво е времето навън, щом вътре в нас е топло, дори най-големият студ не може да ни изплаши! Чака ни дълъг и труден работен ден, но трябва да привлечем вниманието на хората!

     –      Готови ли сте?- извикал Денис.

     –      ДААА!- отговорили всички.

Тръгнали из парка и  събирали фас след фас. Въпреки лошото време, запазили доброто настроение. Имало много хора, които ги забелязали.

В края на деня всички били много изморени, но и  много щастливи. Студът навън не ги спрял,защото малките им сърца били топли.

Към  децата вървял мъж и видимо им се радвал. Доближил се до тях, бил Дядо Коледа и им казал:

– Деца,чух за вашата инициатива. Исках да ви поздравя! Това,което правите е нещо уникално и аз се радвам,че има такива деца,като вас. Вие сте бъдещето! Заслужихте награда – искам да ви почерпя с чаша чай и курабийки! А в чувала си нося подарък за всеки, какво ще кажете? – попитал той.

 – Дааа! – отговорили учениците.

– Дядо Коледа,може ли да Ви попитам нещо? – обадил се Денис.

– Да, разбира се, питай!

– Пожелавам си хората да спрат да пушат, но може ли да наградите пушачите- за всеки ден, в който не пушат с чай и курабийки? Това може да ги мотивира.

– Ха-ха,на Коледа се случват чудеса!- казал той.

Денис бил много горд със себе си и съучениците си. Вечерта, когато се прибрал вкъщи си помислил:”Нямам нужда от чорап пълен с лакомства или купчина подаръци,да обичам шоколад, но всеки ден по– малко”.

    –     Пожелавам си:

Да съм здрав,да съм със семейството си за да се храним заедно,да четем книга,да гледаме филм. Да имам истински приятели. Да има чист въздух, чиста вода и слънце, за да си играя навън бос на тревата, под дъжда, под дъгата. Пожелавам си да мога да засадя дръвче, да нахраня изоставено котенце.

Човек е щастлив, ако е благодарен. Предколедно аз съм благодарен и щастлив. Пожелавам и на Вас да сте живи, здрави щастливи и благодарни през новата година