ПОЖЕЛАВАМ СИ..

АВТОР: ЕЛИЗАБЕТ ЧОЛАКОВА

20 декември

Ставам рано сутринта с очакване на коледния ден и най-вече на настъпването на размяната на подаръци. Тази година взех от леля Поли назаем 50 лв да купя подаръци на мама и тате, а се разбрахме, че като събера парички от сурвакането ще й ги върна. Купих на мама обеци от медицинска стомана, а на тате гравирана чаша с „Ако пием, то да е за здраве!“. Станах на 13 години. Не очаквам кой знае какви подаръци, все пак вече пораснах.

                *Дзън, дзън*

Освен баба Мара да ми дойде на посещение, няма кой друг. От 2 седмици ме пита какво искам и аз все казвам, че не зная, което всъщност наистина е така.

  -Здравей, мило мое момченце!- силно ме прегърна все едно се опитва да ме убие, спирайки ми дъха.

-Здрасти, бабоо! Може ли да спреш да ме тръскаш като снежна топкаа?

-Да, бабе, отнесох се. Аз наминах да те видя, че с това училище все си зает и не можеш да дойдеш да ме погледнеш жива ли съм, не съм ли…

-Е, как е при теб? Тормозиш ли дядо пълноценно и от мен?

-Разбира се. Добре е при мен, ходих по лекари и така последно време

-Нещо има ли ти?

-Нее, всичко е наред

-Знаеш ли как?

-Не, какво?

-Реших какво искам за подарък!

  -Така лии? Какво?

-Сега ще ти разправям какъв филм гледах и искам да познаеш какво искам и поуката също!- твърдо убеден, че няма да познае съм.

-Хайда да чуем историята ти!

-Във филма става следната ситуация- един мъж си търси жена години наред, но не може да си намери. После среща Дядо Коледа, който не беше Дядо Коледа наистина, а беше един от тези, които се обличат като него, за да карат хората да си купуват още и още по магазините, разбираш ли ме?

-Да, бабе, разбирам те

-Така, като ме разбираш продължавам смело напред. Слушай сега. Значи среща този чичко, преобразен като Дядо Мраз. Този чичко не помня как се казваше, мисля, че беше Дейриън, ама само мисля, ще му казвам така, за да не се объркаш, нали разбра кой е Дейриън?

-Да, бабе.

-Така Дейриън искаше много да помогне на мъжа да си намери жена, защото първата му любов била избягала в друга страна.

-Разбирам.

-Родителите й не й давали да бъде с него, а тя не искала да го гледа повече, защото се наранявала все повече и повече и предпочела да направи добро и за двамата. Заминала. Той бил разбит, ходел по купони, но така и не успял да намери заместител на това създание.

-Тъжно звучи, бабе.

-Наистина е така. Слушайй. Срещата между мъжът и Дейриън е много интересна.

-Помниш ли как се казваше мъжа?

-Айзак.

-Значи Айзак и Дейриън?

-Да. Така значи Айзак и Дейриън се срещат на едно кръстовище, но срещата им нагледно не изглежда нещо много интересно, та слушай. Блъскат се едни в друг като се има предварително факта, че Дейриън е бил облечен наполовина като Дядо Коледа, а Айзак тъкмо е напазарувал храна за самотното си изживяване на празниците. Първоначално и двамата се развикали с нецензурни изрази един на друг.

-Не трябва да гледаш такива филми, в които се говорят такива неща, малък си все още.

-Да, да, бабо, малък съм, слушай историята сега, не се карай. Та, така де, след сблъсъка им, телефоните им падат на земята, ама те са били еднакви и са ги разменили, та, след това, нали,не знаели, че се е случило. Прибират се и накрая знаеш ли какво става?

-Не. Какво?- повдигна вежда въпросително.

-Телефонът, който е в Айзак звъни и познай. Звъни жена. Естествено той също се учудил, защото на дисплея било изписано името Ирин, а той не познавал жена, чието име да е такова. Вдигнал и тогава разбира, че телефоните са объркани и успява да разбере адреса на Дейриън, като се има на представа, че Ирин първоначално си е помислила, че телефонът е откраднат. Така, Айзак отишъл на адреса, почукал на вратата и видял своя прескъп приятел, с който са си разменили красивите приказки.

-Ти някакви намеци ли ми правиш се

-Нее, разказвам история, пази тишина. Та, казали си по две думи и знаеш ли какво се оказало?

-Не. Какво?

-Това бил бащата на момичето, което било първата любов на Айз

-О, да не повярваш!- възкликнала.

-Като по филмите! Та да превъртя лентата- говореха за най-различни неща и накрая се оказа, че тя ще се връща за празниците, а тъй като той нали бил я обичал, искал да я види и накрая се срещат. В него пламва онзи огън, който е усещал в момента на първата им среща и знаеш ли накрая тя просто го напуска. Заминава отново. Няма приятел, сама е. Накрая предпочита себе си, а дори казва на баща си, че Айзак я кара да се чувства различна. А знаеш ли защо, тя не иска да е с него?

-Да не се е страхувала от това да бъде наранена?

-Не. Просто не е искала да прецака нещата.

-И трябва да намеря поуката?

– Да!

-Ами, не знам, бабе. Да преследваш това, което те влече? Да не губиш дните си, стоейки на едно място? Да не оставяш нещото, за което мислиш всеки ден и час?

-Не, просто не си изпускай телефона, за да не трябва да гониш Дядо Коледа до у тях. Как не се сети? А сега познай какво искам!

-Ами, телефон?

-Не.

-Костюм на Дядо Коледа?

-Не.

-А какво тогава?           

-Чантичка, за да не мога да си сбъркам телефона с нечий друг, толкова беше очевидно.

Сутринта на 24 декември

-Хайде, напиши си на едно листче какво си пожелаваш, довечера ще изгорим пожеланията в камината, за да има по-голяма възможност да се сбъднат.

„Пожелавам си здраве за семейството. Пожелавам също и дядо да спре да ми взема количките да си играе с тях като малко дете. Пожелавам си също и мама да се научи да готви като майката на тате. Пожелавам си също и световен мир- не знам защо го пожелавам, нека да има и нещо смислено. Пожелавам си и баба да не крие повече за болестта си и да живее, колкото се може по-дълго. Пожелавам си да не си губя телефона като Айзак, пожелавам си мама да не плаче всяка вечер за баба. Пожелавам си децата, които нямат подаръци да бъдат изпълнени само с доброта в сърцата.

Пожелавам си да не е последната Коледа с баба. Пожелавам си самолет. Пожелавам си да завърша училище, а не да повтарям- надявам се

Нека сега пепелта разнесе моите пожелания във въздуха и да изпълни къщата с любов. Нека баба оцелее.“