ДВЕТЕ ПОЛОВИНИ

АВТОР: ЕВА СТОЯНОВА

Моето семейство е най- важното нещо за мен. Това са хората, които  са ме отгледали. Майка ми е човекът, който се грижи за къщата и приготвя закуската, обяда и вечерята. Тя ме взима от гимнастика и ме подкрепя във всяко мое ново начинание.Мама е тази велика жена, която не познава какво е умора, когато става въпрос за мен, за татко..Всеотдайна и грижовна! Първа става сутрин и последна си ляга! А когато я попитам защо, не се ли изморява,тя само се усмихва с очи и ми казва, че за хората, които обичаш ,колкото и си изморен не усещаш умора.Достатъчно е само да създаваш малки радости за тези, които обичаш и тя умората изчезвала като с вълшебна пръчица…Мама е светлинката вкъщи! Лъчезарна, усмихната,жизнена..А татко е човек на мисълта.Обича да съветва и поучава,но за добро,защото всеки има нужда от някого, с когото да сподели, който да му даде правилен съвет, да посочи верния път…

Баща ми не е точно такъв тип човек.Различен е, но точно различното го прави уникален. С него за жалост не ходим никъде заедно и рядко е съгласен да участвам във всичко. Например, когато се опитвам да им правя някакви игри той никога не иска да участва колкото и да съм се старала. Той винаги намира нещо, което не му харесва и ме прекъсва. За съжаление е по-затворен човек и аз го разбирам. Не може хората да са еднакви. Не може ! Ето аз имам пет пръста на ръката и който и от тяха да нараня ще ме боли! Така съм и с мама и татко! Толкова различни-а аз ги обичам еднакво! Може би, защото, когато са заедно се допълват изцяло-все едно са двете половини на едното цяло. Колкото единият е импулсивен, толкова другият е мъдър…

Брат ми е човекът, който също ме подкрепя във всяко мое начинание. Той ме взима от където и да е дори и да има работа. Прави всичко за мен , та нали аз съм Той е човека който ми е най- близък. За разлика от баща ми, той не търси грешки в мен във всичко, може би, защото все още е по-голямото дете, но винаги ми казва, че човек греши и човешко е да се греши, но най-важното е след всяко падане да имаш куража да се изправиш.

Но като се замисля баща ми не е токова лош…той просто иска да ме направи съвършена. Нали аз съм неговата малка принцеса и ще дойде времето, когато ще строи свой замък и ще живее своята приказка… Милият ми татко! Той си мисли, че неговото малко момиченце не разбира бащините грижи ..Милият ми татко как може да таи такива безпочвени страхове в себе си- та нали той е моят рицар!

Сплотени сме, обичаме се и се подкрепяме! Когато има проблем го решаваме заедно, когато празнуваме и се веселим-отново всички сме заедно! Споделяме всичко по равно, защото животът не е само броеница от радости, но има препядствия, които трябва да преодоляваме, за да осъзнаем, че един на друг сме нужни,че един без друг не можем,че сме двете половини на едното цяло! По Божията воля. Нека бъдем смирени, нека останем двете половини на едното цяло както Бог е отредил.