МЕЧТАНИЯТ ПОДАРЪК

АВТОР: КАЛИНА КАЛОЯНОВА

Беше прекрасна коледна нощ, лампичките светеха в най-различни цветове, а децата бягаха без да обръщат внимание на родителите си.

Аз ги подминах без да ги забележа и влязох в зоомагазина. Беше малък и топъл, по стените му бяха окачени кафези с папагали и всякакви други дребни животинки.

– Мога ли да ти помогна с нещо? – попита продавачът.

Беше възрастен и валчест, но за сметка на това бе с добродушен вид.

Кимнах.

– Търся коте за сестра ми,случайно да ви се намира.

 – Съжалявам продадох последното преди час. Трябваше да се обадиш, щях да ти запазя едно.

Въздъхнах и тръгнах към изхода. Ръката ми бе на бравата, когато продавача ме спря.

 – В другата пресечка има зоомагазин. Съмнявам се да са им останали котета, но си опитай късмета.

Благодарих му и тръгнах право към магазина.

Не само нямаше котки в другия магазин, но и обслужването беше под всякаква критика. Тръгнах надолу по тротоара. Наближаваше девет, скоро всички магазини щяха да затворят. Не можех да се върна без коте. Нямаше да понеса разочарованието в очите ѝ.

Вървях надолу още половин час, когато видях седнала на земята жена. Около нея бяха наслагани кашончета пълни с малки котенца. Усмихнах се тръгнах към нея.

– Весела Коледа – пожела ми жената – какво коте искаш, мила?

Свих рамене.

– Няма значение, стига да е палаво и игриво.

Тя се ухили, наведе се и бръкна в най-близкото кашонче. Котето което извади бе дребно с гарваново черна козина и мустаци.

– Мога ли да попитам за кого е котето?

– За сестра ми. Тя е много мила и ще се грижи добре за него. Колко ви дължа?

– Двайсет лева, миличка.

Сепнах се. Имах само десет лева.

-Може ли да ви дам десет лева днес, а утре останалото?

Жената се усмихна тъжно.

– Съжалявам скъпа, но имам семейство за хранене. Явно тази година сестра ти ще остане без подарък.

Сврях се в една тъмна пресечка и започнах да плача. Това сигурно щеше да бъде последната Коледа на сестра ми, а вместо да я направя щастлива, щях да съсипя всичко.

Родителите ни ни бяха изоставили преди една година. Оттогава се грижех за сестра си. Всичко беше наред, докато не започнаха болките. Заведох я на лекар. Прегледаха я и поставиха диагнозата левкемия. Според лекаря, надали щеше да преживее Коледа.

Но тя се държеше. Трябваше само да донеса котето и всичко щеше да се оправи.

– Ей, момиче.

Обърнах се по посока на гласа. Беше жената с котките.

Тя се наведе изтри сълзите от очите ми и ми подаде малкото черно коте.

– Весела Коледа – каза тя с мек глас – и поздрави сестра си от мен.

Стигнах до вкъщи за не повече от десет минути.

Котето бе издрало ръцете ми, но аз не усещах нищо. Нямах търпение да видя сестра си. Отключих входната врата. Апартаментът беше странно тих.

Влязох в всекидневна. Прозорецът бе отворен. Външният въздух правеше стаята мразовита. По земята бяха съборени играчки, а до тях лежеше безжизненото тяло на сестра ми. Изпуснах котето. Коленете ми омекнаха.

Пълзейки стигнах до изтиващото й тяло. Взех го в прегръдките си и отметнах косата ѝ.

– Пожелавам си всичко това да е сън. Моля те, Господи нека е сън!