prikazkite.org

ДО СРАМЕЖЛИВКО И ЗЪБЧО

АВТОР: РАКИТА РАЙЛИ

Здравей, мили Срамежливко!

Здравей и на теб,драги Зъбчо!

Мина дълго време, дълго време откакто за последен път ви видях, зървайки ви тогава за последен път с очи. Мина се и не малко време, откакто мислих последно за вас. Минаха се вече пет години, пет години отлетяха като птица в небесата, откакто видях теб, Срамежливко, и пет години откакто видях теб , Зъбчо. Пет години. Не са много, но не са и нещо малко, маловажно.

Срамежливко и Зъбчо, Зъбчо и Срамежливко, спомняте ли си? Моментът, в който ние тримата се срещнахме и зърнахме тогаз? Моментът, в който аз видях вас и вие видяхте мен. Моментът, в който аз бях с вас и вие бяхте с мен. Да, не?

Пиша ви това мое ,,писмо“, защото знам, че именно то, то ще бъде първото писмо и последно такова, което адресирам до вас, което пиша за вас, което посвещавам на вас. Това ще бъде първата написана и последна хартия, писана специално за вас. Защо, защо ли? Защото ви благодаря!  За какво по-точно ли?

Мили Срамежливко, започвам първо с теб, както съдбата реши да започне първо с нас. Денят,в който ние двамата се срещнахме, зърнахме, погледнахме и видяхме…за първи път. Видях теб, а ти…ти видя мен. Видях те тих и свит, дори уплашен,но…от какво се бе уплашил така, Срамежливко? От нещо или от някого ,или от това-мигът, в който спряхме и двамата на нашите си места, втренчили погледи един в друг, затаили силно дъх в гръд? И ти ме видя-в този миг, също чувстваща се като теб.

Много пъти и не малко времена се виждахме с теб,другарю добри и хиляди пъти се разминавахме с теб, но всеки път, говорейки си един на друг чрез неизречени слова-нашите очи. Те бяха и нашите огледала, и нашите сърца. Това ни бе достатъчно, за да се разберем с теб. Затова ти благодаря, че никога не ми се подигра, никога не ме сломи, че никога не ме унижи и че никога за нищо на света не ме нарани, както другите направиха преди. Знам, че си бил тормозен. Е,познай какво-и аз някога бях тормозена, но никога повече, никога по-малко от теб! Може би и затова двамата сме си такива, може би и затова сме си лика прилика. Няма значение вече.

Пиша ти, защото вече съм сигурна в себе си, сигурна съм в моето ,,здравей!“. Отменях и изтривах, пишех и пак на топка хартиена, захвърляна в коша правих ненаписаната хартия. Но вече този поздрав е до теб! Бъди винаги добър, Срамежливко! Бъди ВИНАГИ ТАКЪВ,КАКЪВТО СИ, ТАКЪВ КАКЪВТО ТЕ ВИДЯХ И СРЕЩНАХ, И ОПОЗНАХ ТОЧНО ПРЕДИ ЦЕЛИ ПЕТ ГОДИНИ,ЧУ ЛИ? В случай,че никога повече не се видим, знай-обичам те, другарю! Но надали някога ще ти  го кажа очи в очи, лице в лице, не аз това решавам, а майката и гостенка съдба-запомни го! ОБИЧАМ ТЕ И…НЕ СБОГОМ Е ТОВА, А ЧАО ЗАСЕГА…НАДЯВАМ СЕ…

Здравей, Зъбчо! 

Дълго време отмина, та замина,сякаш като хвърковата и трудолюбива, безгрижна и волна лястовица, потеглила към топлите страни, за да се стопли и тя. Липсваш ми другарю. Не знам дали е така и за теб и…не ми пука да си призная. Искам само да ти кажа, че все още си те спомням и искам пак да си останеш такъв, да си бъдеш такъв, какъвто те видях преди цели пет години. И никога не забравяй ти, Зъбчо, с двете щръкнали зъбчета напред, видиш ли самотна душа, скитаща се сама или изолирана нарочно от света…СПОМНИ СИ ЗА НАС И КАК ПО-ТОЧНО СЕ ЗАПОЗНАХМЕ-БЛАГОДАРЕНИЕ НА ЕДНА БАСКЕТБОЛНА ТОПКА ЗА ИГРА ИЛИ ВРОДЕНОТО ТИ ЧУВСТВО ЗА ТОПЛИНА? Сигурна съм, че по този начин ще завържеш още много приятелства, а защо не и по-трайни и по-здрави? Обичам те и ти благодаря, приятелю добри!     

Мили мои Срамежливко и Зъбчо, това бе посланието ми и мислите ми към вас. Срамежливко, дълго време се питах дали изпитвам нещо към теб. Ти веднага ми призна, но аз на теб…не. Надявам се, че с писмото ми към теб ще разбереш. Зъбчо, ПРЕКРАСЕН ПРИЯТЕЛ СИ ТИ! Благодаря ти за всичко!

Не знам дали това ще достигне до вас, но в случай че двамата го чуете, знайте, че винаги ще помня не как изглеждахте, а как се държахте, най-вече със всички останали. Ще помня вас, вашите души, вашите личности, вашите думи, вашите добри сърца. И не, не ви трябва да знаете коя съм аз… Трябва ви да знаете само ето тези мои последни слова:

                ДОВИЖДАНЕ ДЕЦА С АНГЕЛСКИ СЪРЦА!