Автор: Николая Димитрова

В един необикновен град, на една необикновена улица, в необикновена къща, живееше необикновено дете на име Николая. Тя много обичаше да чете книги и не просто обичаше, а четеше така , все едно света около нея не съществуваше.

Ники прочете всички книги за деца в кварталната библиотека. Наложи се да се запише в друга библиотека, но и там прочете много бързо всички детски книги. Остана само една непрочетена-Матилда.

В един петъчен ден, Ники се прибра у дома с книгата „Матилда“, отвори я, и от нея изскочи мъничко, чернокосо момиченце с хитър поглед:
-Е, здравей! Отдавна чаках да вземеш тази книга, за да се запознаем!
-К-к-коя си ти?-попита Ники малко изплашена и потърка очи, за да се увери, че не сънува.
-Как коя? Не ме ли позна? Аз съм Матилда. Откакто татко ми- Роалд Дал ме създаде, аз обикалям по света, в търсене на най-четящото дете. Ако знаеш, от колко време чакам да ме вземеш от библиотеката…И ето ме, тук при теб. Искаш ли да дойдеш с мен?

Ники беше изумена. Все още не вярваше, че това е истина, и докато се чуди какво да отговори, Матилда я хвана за ръката, отвори книгата, и двете скочиха из страниците. Озоваха се на улица, където няколко човечета, големи колкото кутре пишеха нещо.

-Какво правят?-попита Ники.
-Това са джуджетата-творци. Пишат книги за деца като теб. В днешно време повечето деца не четат. Предпочитат компютърни игри. Намират четенето за скучно или изнервящо и джуджетата-творци имат все по-малко работа. Все по-тъжни и безполезни се чувстват. Преди тези джуджета бяха хиляди, а днес са само пет.

Ники се почувства тъжна.

-Това трябва да се промени!-каза тя.
-Нека ти покажа следващата улица-отговори Матилда- и двете тръгнаха натам.

Улицата беше пълна с вещици, които пържеха картофи, правеха хамбургери, бонбони, бисквити, торти….

-Преди време, тук живееха феите на Здравето. Те приготвяха полезни и здравословни храни за децата. Но за съжаление времената се промениха и децата все по-рядко се хранеха здравословно. Един ден, Вещиците дойдоха , изгониха феите и започнаха да приготвят за децата това, което виждаш. В града не остана нито едно дете, което да се храни здравословно. Така изчезнаха плодовете и зеленчуците и вече никой тук не ги помни.

-Колко тъжна история-помисли си Ники-искам да променя всичко в този объркан град.
Тя започна да мисли как да промени случилото се и се сети за нещо.
-Имам идея-каза Ники-ако накараме децата да четат книги, те ще станат умни и мъдри, и никога няма да искат да се хранят толкова зле. Може би така вещиците ще изчезнат и феите ще се върнат обратно. А и джуджетата-творци ще имат повече работа, и скоро отново ще заживеят щастливо.

-Но как да стане това?-попита Матилда.
-Скоро ще разбереш-каза Ники, и прошепна нещо на Матилда, която веднага се усмихна.

Матилда беше прочела всички книги за възрастни и знаеше как да приготви вълшебен прашец, с който да променят възрастните. Само тогава и децата щяха да се променят към добро.

Когато целият град заспа, Ники и Матилда взеха вълшебният прашец, който Матилда приготви, изпиха отвара, от която станаха много малки и започнаха да влизат през ключалките на къщите. Поръсваха прашец върху лицата на възрастните и тръгваха към следващата къща. До сутринта обиколиха целият град.

Когато всички се събудиха вече не бяха същите. Всички майки, бащи, баби и дядовци отвориха книги и започнаха да четат на своите деца. При джуджетата-творци се струпаха хора, които искаха да получат книги. Скоро петте джуджета бяха затрупани от работа и извикаха на помощ и останалите.

Когато майките започнаха да четат книги, разбраха колко е лошо децата им да се хранят с вредна храна и започнаха да им дават плодове и зеленчуци.

Скоро вещиците се наложи да си тръгнат. На тяхно място отново се върнаха феите и града отново стана прекрасен. Ники и Матилда бяха безкрайно доволни и щастливи.

-Е, време е да се върнеш обратно у дома!-каза Матилда.

Тя хвана Ники за ръка, книгата се разтвори и Ники се озова вкъщи. Тя се огледа и все още не вярваше какво се е случило. Книгата стоеше на масата, а в джоба си Ники откри торбичка с вълшебен прашец и малка бележка, на която пишеше „…Ако ти потрябва някога…“