Автор: Антон Тодоров
Невидимата шапка се появила изневиделица в живота на малкия Мишо, докато си играел във влака със своето моторче играчка. Мишо пътувал за Враца с баща си, който си бил взел един ден отпуск, за да заведе малкия си обичан първороден син на зъболекар, а по- късно следобед и на цирково представление на гостуващия в града пътуващ цирк.
Като всяко дете- и нашият герой мечтаел като порасне да стане какъв ли не. Първо искал да бъде пилот, после акробат в цирка, рали състезател, ветеринарен лекар, за да помага на болните и ранени животни. Но най- много от всичко на света, малкият Мишо искал да бъде състезател по мотокрос. Но към този момент все пак бил наясно, че е още твърде малък за това.
Решил да отиде на цирк, защото там можел да срещне и погали любимата си змия- питонът, тъй като от ранна възраст, освен към моторите, Мишо имал интерес и към влечугите и по- специално към змиите. Тъй като в неговото село Власатица нямало къде да види питон, малкият пакостник се примолил на баща си Сашо да го заведе на цирк, веднага щом той пристигне в града. Но и пустите му пари все не стигали, дори за билет за влака.
Бащата на Мишо- вдовец от рано- бил принуден да работи като строител и каквото и да е друго, за да не чувстват децата му лишения.
Този път обаче парите, които Сашо бил изкарал с много труд трябвало да отидат за покриване сметката за ток на семейството. Пред бащата стояла дилемата- цирк или осветление и топла и уютна къща. И токът спечелил и този път.
Невидимата шапка станала неволен свидетел на цялата драма на Мишовото семейство. Тя стояла на главата му от цели две седмици, когато се появила в киното, докато семейството на Мишо проследявало най-новия филм, вървящ по кината. Невидимата шапка се завъртяла над главата на Мишо като нежен летен бриз и тутакси осигурила нужните пари за пътуването до града на симпатичното Мишово семейство. От този момент нататък на света нямало по- щастливо момче от малкия Мишо, който бил благодарен, че отново имал възможността да се докосне до любимите си животни- змиите.