“Разкажи ми приказка” е авторски проект, вдъхновен от всичките нощи, в които единственият начин децата вкъщи да заспят, беше да им измисля приказка. Всяка вечер- приказка, всяка вечер- нова приказка. Лежахме в тъмното, аз разказвах, те слушаха, смеехме се или пък се натъжавахме, а после заспивахме спокойни, защото сме си създали още един нов свят. Когато аз разказвах историите, те непрекъснато добавяха нещо от себе си. Ако историята им се струваше тъжна, те прибавяха нещо, за да стане тя не чак толкова тъжна. Ако пък историята вървеше твърде весело, измисляха всякакви перипетии, за да не им е толкова лесно и забавно на героите.
Днес създаваме “Разкажи ми приказка”, защото сме алчни за историите на детското въображение и нямаме търпение да чуем всяка от тях. В нашето пространство за приказки няма само буквите да властват и да се правят на много важни, имаме и шарени моливи и купища мечти за приключения. Но това е изненада, а изненадата е изненадваща, само когато ни изненадва, нали?
Ако попитате какво е „Разкажи ми приказка“, ние ще отговорим ето така
„Разкажи ми приказка“ е детско пространство- за всички деца- малки и големи, пространство, в което те споделят чувства, усещания, мисли, желания, надежди, тревога и страхове под формата на текст- разказ, приказка, есе, импресия, стихове. Идеята на този проект е да съхранява детското въображение, давайки му свободата и красотата на творческото пространство.
В „Разкажи ми приказка“ с децата си разказваме истории, всякакви истории- от най-прозаично делничните, до откровени фантасмагории. После ги ги подреждаме върху белия лист, според правилата и възможностите на нашия език. Предвид доказаното богатство на българския език и неговата съвършена гъвкавост, създаването на една история си е забавно преживяване.
Децата изразяват себе си, своя свят, а едновременно с това се научават да използват езика все по-добре, да усещат неговата сила и вариативност. Той е техният инструмент в процеса на творчество и като такъв , той е жизненонеобходим. Понякога е инатлив и капризен, понякога може и да не е в добро настроение, сам разбирайки колко е важен и красив. Той обича да дразни детското мислене, да го измъчва по най-сърдечен начин, защото иска да стане, да бъде част от света на децата. Опърничав, но неимоверно привлекателен, той знае как да се отблагодари, щом към него се подхожда с нужното внимание и обич. И го прави, отблагодарява се с красотата, която създава. Красотата, която остава и прави света ни нашето хубаво място.
