Преслава Калчева, 13 г.

Много обичам морето. Събличаш дрехите и грижите, мяташ кърпата на пясъка и флиртуваш на воля със слънцето – ти му се усмихваш, то те гали, а като ти омръзне – цоп във водата.

Добър  или лош,  богат  или беден,  знаещ  или незнаещ, за него това няма значение – това си просто ти, такъв,  какъвто  си сътворен. То  те  милва  с ласката си, разбира те, отнема от болката  ти. С него можеш дори да „говориш“ – напишеш ли му нещо, то го  „чува“ и  ти  отговаря с гласа на вълните.

Обичам морето, вълните, солената вода! Обичам, когато зърнем през прозореца на колата синята магия и усетим как наистина  се приближаваме към нея. Обичам, когато седнем на терасата и се взрем в морето. В неговата безкрайна шир и умопомрачителна красота . Обичам, когато вълните отнасят всички наши тревоги дълбоко в морето и далеч от нас. Обичам дъжда след жежкото препичане на плажа.

То ти подарява  истински слънчеви  и  лунни  пътеки  – красота  от  синя  коприна, нежно  метната  над  земята  от всемирен  магьосник.
Обичам  хармонията  и  спокойствието,  с което  то  ме дарява  и нищо  не иска  в  замяна. Приятел,  който няма да  ти  измени  и   винаги  ще  бъде  там,  когато  го потърсиш. 

Ако можех, като птица бих се реяла  високо над вълните. Но  съм просто  човек,   който  мечтае  и много  обича  да  обича  МОРЕТО!