Преслава Калчева, 13 г.
Много обичам морето. Събличаш дрехите и грижите, мяташ кърпата на пясъка и флиртуваш на воля със слънцето – ти му се усмихваш, то те гали, а като ти омръзне – цоп във водата.
Добър или лош, богат или беден, знаещ или незнаещ, за него това няма значение – това си просто ти, такъв, какъвто си сътворен. То те милва с ласката си, разбира те, отнема от болката ти. С него можеш дори да „говориш“ – напишеш ли му нещо, то го „чува“ и ти отговаря с гласа на вълните.
Обичам морето, вълните, солената вода! Обичам, когато зърнем през прозореца на колата синята магия и усетим как наистина се приближаваме към нея. Обичам, когато седнем на терасата и се взрем в морето. В неговата безкрайна шир и умопомрачителна красота . Обичам, когато вълните отнасят всички наши тревоги дълбоко в морето и далеч от нас. Обичам дъжда след жежкото препичане на плажа.
То ти подарява истински слънчеви и лунни пътеки – красота от синя коприна, нежно метната над земята от всемирен магьосник.
Обичам хармонията и спокойствието, с което то ме дарява и нищо не иска в замяна. Приятел, който няма да ти измени и винаги ще бъде там, когато го потърсиш.
Ако можех, като птица бих се реяла високо над вълните. Но съм просто човек, който мечтае и много обича да обича МОРЕТО!