От: Лени Рафаилова
Преди да го има романа, преди да ги има дори книгите написани на ръка, е имало приказки. Тъжни, забавни, вълшебни или страшни, приказките са се разказвали от един човек на друг. Търпели са промени и вариации както в сюжета, така и в действията на героите, но основната идея винаги се е запазвала. Един ден приказките се появили на лист хартия, запечатани с буквички от мастило. И така оцелели. Оцелели са, защото са важни. Те разказват за светове, които и ги има и ги няма, и са тук и не са. Световете, създадени от приказките, са необходимата основа, върху която се развива цялото писмено творчество, което днес ние наричаме литература.
Да напишеш приказка не е никак лесна работа. Какво е нужно ли? Ето какво!
Трябва Ви въображение. Него всички по рождение го притежаваме, но понякога нарочно или не, спираме да го ценим и да разчитаме на неговата сила и възможности. Не правете тази грешка. Оставете мислите си свободни, не ги ограничавайте, не им слагайте оградки и препятствия, за да ги спънете. Може да ви се струват объркани, неясни, дори смешни и глуповати, но ако ги пуснете да правят онова, което са решили, ще видите, че резултатът ще ви изненада приятно.
Трябва Ви идея. Идеята е сърцето на всяка история. И на Вашата. Тя се ражда в мига, в който изчезнат оградките пред въображението и всички пътища и пътеки станат свободни за него. То ще тръгне по някой път, по някоя дори малка пътечка. Ще тича, ще се оглежда, ще търси, но няма да спре, до момента, в който срещне точно онази идея. Ще я разгледа, вероятно и ще я подуши, за да разбере дали тя е ТЯ. Убеди ли се, че е стигнало на правилното място, въображението ще я сграбчи и ще се претопи в нея. С цялата си сила и красота. И това е само началото.
Вече си имате идея, ще Ви трябва и сюжет. Помните, нали, че да се пише не е простичка работа. Ето го сега и него, господин взискателен и премерено строг. Господин Сюжет. Струва Ви се страшничък, нали? Но той не е лош. Може би е малко нацупен и леко претенциозен, но това е само защото иска да подразни мисълта Ви и да я подреди в ред, в който тя да се превърне в един съвършен и красив код, чиято логика да бъде напълно естествена, но пък за точната своя комбинация да не издава без усилие последната цифричка. Помислете какво се случва във вашата история. Кое е първо, кое идва после. Често това се случва в самия процес на писане, но внимавайте, имайте едно наум! Въображението ви се е активизирало, по детски пощуряло е и му иде да хукне по който път си реши. Насочвайте го, дръжте го леко за ръка. Но не я стискайте, че то е инатливо и може да ви се разсърди и да сбърчка носле.
И сега е ред на госпожа колежката на господин Сюжет. Неминуемо опасната госпожа Фабула. Тя има ужасно чувство за хумор, нищо че често сменя фасона си. Тя е безкомпромисна. При нея грешките са, направо да си го кажем, еми, недопустими. Тя за тях рядко ще си затвори очите. Само се прави на късогледа, но в действителност има острота на зрението равна на 3,14 по зрението на скален орел. Нищо не й отбягва и вероятно е да се скара за всяка логическа грешка. Но пък иначе е сърдечна, доколкото очилата й го позволяват. Все пак е служител на Вашето въображение. Затова не я съдете строго, а се вслушайте в думичките й. Тя ще ви насочва с любопитство, интерес и възторг във всяка ваша стъпка, но ще държи да спазите логиката на кода, на който Господин Сюжет ви е учил. Затова, когато пишете своята история, внимавайте как прескачате през време и пространство и не забравяйте, че за всяко нещо си има причина и вие сте тези, които единствено знаете коя е тя!
Уф, свърши се с мъчните! Идва ред на ГЕРОИТЕ! Всяка история си иска своите герои. Създайте ги! Можете! Дайте им имена, нарисувайте ги с думи. Въображението ви е ваш верен помощник. Раздвижете ги, научете ги да говорят. Научете ги да мислят, запознайте ги със света. Вие сте майсторът на тази история, вие ще я създадете, за да стигне тя до нас!
И сега…Нека се представи и Негово Величество ЕЗИКЪТ! Негово величество може всичко. Но за да може всичко, трябва ВИЕ да го обикнете. Той е много добро Негово Величество, но е капризно величество. Обича си хубавите дрехи и добрата компания. Храни се здравословно и е доста придирчив на некачествен обяд, и на вечеря също. Затова, обичайте Негово Величество, а той, той ще Ви възнагради с безценното богатство на красотата на Вашата приказка.
Напишете я, ние искаме да я прочетем!